Управлението на времето е един от най-безценните навици, на които можем да научим децата.
Здравейте! Аз съм Цвети Камова и всяка събота в "Успешното родителство" ще разглеждам в дълбочина важна родителска тема:
- описвам защо е важна и какво означава за родителите и децата;
- давам идеи за въпроси и разговори, с които да я обсъдите заедно;
- предлагам техники и инструменти, за да я приложите на практика още сега;
- споделям допълнителни материали за четене и разглеждане.
Да започваме!
Знание
Като бях малка, майка ми винаги слагаше часовника 15 минути напред, за да не закъсняваме - защото винаги закъснявахме.
И понеже знаехме, че е 15 минути напред, иновацията ѝ не доведе до успех. Но часовникът си стоеше неточен през цялото ми детство и водеше до хубави обърквания, когато имахме гости :)
Времето е най-критичният ни невъзобновяем ресурс, който е особено безразличен към нашите житейски проблеми. И защото е най-ценното, което имаме, все гледаме да си го пазим - и все не се получава.
Ако имаше поне още 5 минути сутринта или още ден до крайния срок, още поне седмица ваканция или направо ако може да спре, за да запазим този вълшебен миг завинаги. Или, по-драстично - да се върне 10 години назад, когато образът в огледалото ни харесваше повече...
Но понеже колкото и да го молим, не става, явно трябва да сменим стратегията.
Управляваме времето си добре, когато следните критерии са изпълнени:
- напълно наясно сме какво имаме да правим в момента и какъв е планът за деня;
- реалисти сме за обема задачи, които сме поели и времетраенето им;
- отделили сме адекватно време за всяка задача;
- планирали сме буфери за непредвидени ситуации и знаем къде може да се наложат такива;
- разпределили сме балансирано задачите с необходимо време за почивка и презареждане;
- знаем къде може да кажем отменим, преместим или делегираме задачи, които в момента е невъзможно да направим - тоест имаме "План Б";
- можем да приоритизираме задачите - по важност, продължителност, сложност, краен срок и т.н.
- денят е разделен на работно / семейно / лично време и не жертваме нито едно от тях за останалите.
Това са много неща, нали? И както и да ги гледаме, всички са важни, ако искаме времето да работи за нас и да разполагаме с него за нещата, които са ни важни.
Нашите деца също ще трябва поетапно да се научат да правят всичко това, за да могат и те да имат удовлетворяващи дни. Но за да стигнем до изграждането на навика за управление на времето, трябва да започнем възможно най-рано с подходящите за децата задачи. И с времето или когато усетим, че вече е възможно или пък има нужда - да надграждаме.
Не трябва да забравяме, че с порастването на децата се увеличават и техните отговорности - лични, семейни, училище, домашни, извънкласни дейности, социален живот. Затова способността им да организират времето си става все по-важна, от една страна, но и все по-сложна.
Но си струва. Умението да управляваме времето си е в основата на успеха ни като хора. То е неразривна част от самостоятелността, отговорността, по-ниския стрес от ангажиментите и по-високата продуктивност на всеки от нас.
За да се случи това, трябва немалко практика и помощ. При някои деца ще дойде по-лесно, при други - не чак толкова, но наша задача е да сме до тях в този процес.
И както с изграждането на всеки навик, не е лесно, нито 100% приятно, нито носи директно удоволствие за детето. Затова ние трябва да проявим търпение (родителско качество от твърде висок порядък :)), настоятелност, помощ, адаптивност и разбиране, за да направим процеса смислен за всички.
Общуване
Ето няколко въпроса за дискусия с децата по темата за управлението на времето:
За 5-годишно дете:
- Кое е любимото ти време от деня и защо?
- Как разбираш кога е време за лягане?
- Какво правиш първо, когато се събудиш сутрин?
- Кое е най-продължителното нещо, което правиш през деня?
- Ако имаше повече време през деня, какво би искал/а да правиш?
За 10-годишно дете:
- Как решаваш кога да започнеш домашните си?
- Какво правиш, когато имаш много неща за вършене и малко време?
- Кое е най-трудното нещо в планирането на времето ти?
- Как би обяснил/а на по-малко дете защо е важно да управляваме добре времето си?
- Ако можеше да добавиш един час към деня си, как би го използвал/а?
За 15-годишно дете:
- Как социалните медии и технологиите влияят на управлението на времето ти? Имаш ли стратегии да ограничиш разсейването от тях?
- Кои са най-големите "крадци на време" в твоя ден?
- Ако можеше да върнеш времето назад, как би организирал/а по-добре последната си седмица или месец?
- Как мислиш, че управлението на времето ще ти помогне в бъдеще?
- Ако трябваше да научиш по-малко дете как да управлява времето си по-добре, какви най-важни уроци, които си научил/а досега, би споделил/а?
Практика
Визуализацията на задачи, мисли, правила или чувства е в пъти по-силен инструмент от всяко едно друго средство. От една страна, мозъкът обработва информацията по-леко, бързо и дълготрайно, а от друга - всичко е пред очите ни и някак си не можем да го пропуснем.
Даже има такъв израз: Веднъж като си го видял, не може да не си го видял 🙂
За децата, визуалните инструменти са ключ към успеха - и техния, и нашия в родителската ни кауза.
Днес ще изработим “План на деня”, който показва кога какво се прави и помага на децата да се ориентират, а на вас - да посочвате за какво е време сега (и съответно - за какво НЕ Е време).
План за деня
Нужни са ви:
- няколко бели листа А4
- цветни моливи
- няколко тъмни флумастера
- горещ шоколад с много сметана и пръчици / ирландско кафе за вас
За различните възрасти, този план изглежда различно. Разделителната линия е дали детето познава часовника и може да чете писан текст.
Започваме с по-големите шампиони.
Планът за деня следва да показва часовите интервали и задачите в тях, включително почивки, храна, време за екран, време за домашни, време за регулярни задължения (например: баня, подреждане на стая, оправяне на дрехи и раница за утре, помагане за вечеря, извеждане на куче или грижа за домашен любимец, изхвърляне на боклук и т.н.)
Планът за деня трябва да е реалистичен, за да работи. Той отразява колко време реално продължава едно нещо (събуждане, оправяне в банята и обличане е 40 минути), а не колко време искаме да отнема (събуждане, оправяне в банята и обличане е 10 минути).
Затова първо си го правим на чернова. Поставяме нещата, които са сигурни (7:30 - 8:00: Закуска , 14:30 - 15:30: Прибиране у дома и почивка, 15:30 - 18:30: Домашни, 20:30 - 21:00: Вечеря). После запълваме с останалите, като гледаме да планираме всичко, за да има свободно време за всичко друго.
Интересното на времето е, че ако искаш да имаш свободно време, трябва да го планираш. Затова всички интереси и хобита (плетене), чатове с приятели (30 мин.), онлайн занимавки (игри и социалки) и т.н. е добре да си имат времеви интервал. Така децата са спокойни, че си имат отделено време за техните си вълнения - и ние сме спокойни, че няма поводи за конфликти и знаем кога е и кога не е време за нещо.
Още един интересен момент - ако искаме децата да вършат семейните и личните си задължения, то това също трябва да си има време в плана за деня. Иначе ще е първото, което ще отпадне като вършене, защото (изненадващо) все няма време за това. Това означава, че ако детето извежда кучето вечер, то трябва да има отделени 30 минути за това и те да са в програмата - или ако помага за вечерята и си оправя стаята.
Ако вече имате чернова, която обхваща всичко важно за тях и за вас, и заедно с това е реалистична, следва да се отпуснете с (ирландското) кафе и да дадете цветните моливи на децата, за да си направят плана на чисто.
Залепяте готовия план на стената и гледате поне седмица да го спазвате. В края на седмицата обсъждате и ако има нужда от корекции, правите изменения. Това трябва да е “жив документ”, който подлежи на промяна и актуализация, ако нещо не работи. Само така ще ни помогне да живеем по-добре.
Ако сте с по-малки деца, то планът за деня е изцяло визуален.
- Разделяте лист на 4 секции - сутрин, обед, следобед и вечер и им рисувате картинка, която да ги обозначава добре. За всяка част от деня, нарисувайте картинки, представящи типичните дейности (събуждане, закуска, градина, сън, игра, вечеря, баня, лягане).
- Подреждате дейностите по ред, което е най-важното за тази възраст. Децата трябва да свикнат на последователността - кое след кое следва. За тях това е управление на времето. Например, в колоната сутрин следва да има следните иконки (или иконки и текст, ако детето чете): ставане, баня, обличане, оправяне на леглото, закуска.
- Ако детето не иска да си оправи леглото и директно дойде на закуска, попитайте дали не пропуска нещо от плана за деня и заедно намерете “липсата”. С усмивка го върнете да си свърши задължението и чак тогава идва закуската.
- Ако не иска, защото среща затруднение със самото оправяне, направете го заедно и помислете дали можете да улесните нещата, които го затрудняват (например да не опитва да покрива цялото легло със завивката, а да я сгъва както може на две и да я оставя в краката).
Тоест, за по-малката възраст деца (до 6 г.), планът за деня постига много важната стъпка да свикнат на последователност ("Сега не е време за игра, а за сън") и на отговорност ("Няма как да седнем на вечеря, преди да си събрала играчките обратно").
Навици се изграждат бавно, защото преди да създадем нов, трябва да отслабим стария (чисто физиологично, като мозъчна дейност, се случва така).
Нека търсим решения как да работи плана за деня така, че дните ни да са хубави за всички у дома. Изключенията са най-лесната част ("Добре, вземи си още един час време за екран, аз ще изведа кучето днес"), да го свършим вместо детето също ще ни спести доста главоболия ("Добре, аз ще прибера книгите ти обратно, ти отивай да вечеряш, че стана късно"). Но така не работим в посока изграждане на успешни деца.
Добрите навици са най-трудното нещо и сигурно затова са толкова ценни. Доживот :)
И още...
Знаете ли, че времето минава (чисто субективно, като индивидуално усещане) по съвсем различен начин за нас и децата?
За децата, времето е спряло. Те имат чувството, че са гледали тази голяма цветна пеперуда или играли на криеница с приятели само 5 минути, а всъщност е минал поне час. Децата губят усещане за време и действително не си дават сметка колко е часът.
И обратното (за наше огромно съжаление) - за нас, по-големите, времето наистина лети. Написал си няколко реда, точно си направил кафе, прегледал си задачите за деня... Минали са сигурно 15 минути, обръщаш се и... е обяд.
Защо става така, е още по-интересно. Решаващият фактор, което определя дали времето е спряло или лети, е колко новости срещаме в даден период. Колкото повече нови неща ни се случват, толкова по-дълъг ще изглежда всеки отрязък от време; а колкото повече навигираме в познатото, толкова повече времето ще се усеща така, сякаш препуска.
Това обяснява защо времето в детството изглежда толкова продължително: защото животът на децата ни е естествено изпълнен с новости. Всичко е откритие: че има гигантски червен бетоновоз, който се върти; че някой разхожда огромно куче през парка; че всички държави по света имат различни знамена; че има неустоим ключ за лампа на стената; или че като минеш пред оградата на съседната къщата и светва прожектор. Светът е пълен с невероятни неща и всяка минута е наситена с чудо. Времето е спряло.
Обратно - колкото повече един ден прилича на друг, животът ни е влязъл в рутина, взаимоотношенията са ясни, червеният бетоновоз не ни впечатлява, както и голямото куче, то, уви, толкова по-бързо минава времето ни.
Разбира се, можем да тълкуваме тези редове в посока на това, че вече осъзнаваме “небързането” на децата и отказът им да са съгласни с часовника.
Аз, обаче, искам да насоча вниманието в друга посока. Ако искаме да живеем по-пълноценно, по-дълго и по-щастливо, нека научим нещо от децата. Времето зависи не от това колко е часът, а от това колко значими моменти сме успели да уловим, да си създадем и да преживеем.
Родителството безспорно не е най-лесният етап в живота ни, но ни дава безпрецедентен шанс да откриваме познати, забравени, непознати и вълнуващи усещания, с които да крадем от времето с шепи 🙂
Надявам се, че този бюлетин ви е бил полезен. Очаквам с нетърпение да чуя вашите истории и преживявания.
До следващата седмица!
