Емоциите при децата са нещо бурно и краткотрайно, което трябва да оставим да премине - а не да се опитваме да ги гасим на момента и на всяка ценa.
Здравейте! Аз съм Цвети Камова и всяка събота в "Успешното родителство" ще разглеждам в дълбочина важна родителска тема:
- описвам защо е важна и какво означава за родителите и децата;
- давам идеи за въпроси и разговори, с които да я обсъдите заедно;
- предлагам техники и инструменти, за да я приложите на практика още сега;
- споделям допълнителни материали за четене и разглеждане.
Да започваме!
Знание
Емоцията е химична реакция в организма - пряк отговор на ситуация, в която мозъкът ни кара да засилим вниманието си и да повишим чувствителността си.
Може да звучи изненадващо, но негативните емоции са повече от позитивните. Това не е случайно - много често те се пораждат, защото подсъзнателно сме идентифицирали проблем или опасност. Случва се от хилядолетия насам - още, когато емоциите са държали праисторическите хора нащрек, за да оцелеят.
Това е и причината за емоциите да отговаря един праисторически дял в мозъка - амигдалата. А той не е този, с който разсъждаваме рационално, управляваме волята си, взимаме решения и като цяло проявяваме интелект.
Проблемът е, че когато амигдалата е под напрежение, нямаме достъп до останалата част от мозъка. Тоест, поставени в условията на силна емоция, ние не можем да "бръкнем" в по-интелигентната част на мозъка и да си кажем: "Човече, спри се, всичко е наред". И колкото е трудно за нас, е сто пъти по-трудно за децата.
Интересното при емоциите е, че те имат и доказана продължителност. От възникването на емоцията, до нейното “разсейване” и пълно отшумяване (преминаване през тялото), имаме около 90 секунди. Само минута и половина!
Освен, разбира се, ако решим да оставим емоцията в нас и да живеем с нея - за час, ден, седмица, а понякога и години. Което не е естествено, защото тялото ни няма физическа потребност да изпитва продължително време страх, гняв, тъга, възторженост или апатия.
Като родители, е важно да знаем как да сме полезни на децата си и как да реагираме на момента. Когато ги връхлети силна емоция (или смесица от няколко), правилото е, че тя трябва да се остави да премине. Спомнете си 90-те секунди - трябва да оставим емоцията физически и умствено да премине през тялото, а не да (опитваме неуспешно) я спираме от самото начало.
"Спри се!" не е възможно и няма да проработи. Но ако искаме да постигнем краткосрочен и дългосрочен успех с емоциите на децата, тези три стъпки ще помогнат:
- Да назовем емоцията - така, задействайки речта, излизаме от първобитния мозък (амигдалата) и влизаме в по-интелигентния: “Как се чувстваш?”, “Опиши ми какво става?”. На тази стъпка, обаче, децата изпитват затруднение, защото нямат богат емоционален речник. И това е нормално. За начало е достатъчно да ги научим да различават четири основни свои чувства - "страх ме е", "ядосан/а съм", "щастлив/а съм", "тъжен/на съм", а с времето да ги обогатяват и нюансират (пълният им брой е над 70!). За да развият този речник, децата имат нужда от нас. Една добра намеса в тази посока е да “подаваме” емоции във всеки удачен момент: “Виждам, че се натъжи, защото ..”, “Разбирам, че си разочарована, защото …”, “Струваш ми се нервен. Какво става?”, “Притеснява ли те нещо в момента?”, “Дразни ли те това, че ….”, “Май партито те въодушеви твърде много?”.
- Да приемем емоцията като нещо съвсем нормално и да я оставяме я да премине. Децата трябва да знаят, че е нормално всички хора да изпитваме цялата палитра от емоции. Няма срамна / неприлична / нежелана / ужасна емоция. Има единствено щуротии, които правим, когато сме под влияние на емоциите и с това трябва да се борим - не със самите емоции. “Нормално е да те е страх. И аз не обичам такива силни бури със светкавици и гръмотевици. Искаш ли да постоим заедно за малко и после всеки да се върне в леглото си?”.
- Да обмислим емоцията - какво е станало, как сме реагирали, какво сме казали и какво ни е помогнало да се справим с момента. Но това се случва, само когато всичко премине - след един час или на следващата сутрин. Дори и детето ни да не иска да говори за това, важно е да предизвикаме поне кратък разговор по темата. Тази стъпка често се забравя, а е ключова за децата във всякаква възраст.
Важно е да знаем, че ние винаги сме пример за децата си. Добър пример сме, когато децата виждат, че е нормално очите ти да се насълзят от изумление или скръб, колената ти да омекнат от лоши или приказни новини, сърцето ти да се свие от страх, а гърлото ти да пресъхне от притеснение.
Но след като голямото нещо премине, да можеш да се овладееш бързо и да минеш напред.
Назовавам.
Приемам.
Обмислям.
Общуване
Предлагам идеи за дискусия с децата по тази важна тема. Можете да поговорите по принцип или да използвате конкретен повод, който е провокирал вашия разговор.
За 5-годишно дете:
- Какво те накара да се усмихнеш днес?
- Какво правиш, когато си тъжна?
- Кои са нещата, които те плашат?
- Как изглежда лицето ти, когато си ядосан?
- Как разбираш, че приятел е тъжен?
За 10-годишно дете:
- Кога се чувстваш най-спокоен?
- Как се променят емоциите ти през деня?
- Какво те кара да се чувстваш горда от себе си?
- Какво правиш, когато усетиш, че изпитваш завист към приятел?
- Какво правиш, за да се почувстваш по-добре, когато си разочарован?
За 15-годишно дете:
- Мислиш ли, че емоциите ти влияят на отношенията ти с другите? Как?
- Какво правиш, за се справяш със стреса преди важно събитие или изпит?
- Има ли разлика в начина, по който изразяваш емоциите си, когато си с приятели и със семейството си? Каква е тя?
- Как влияят социалните медии в емоционалното ти състояние? Променят ли емоциите ти в някаква посока? В каква?
- Как се справяш с натиска от хората на твоята възраст (за външен вид, поведение, интереси, мода) и как това влияе на емоциите ти?
Практика
Визуалните техники са незаменими при децата - те са “външната памет” на цялото семейство и показват кое е важно за всички в момента.
За емоциите, предлагам бърза и много полезна техника, която да направите заедно с децата у дома. Тя ще ви помогне:
- да поговорите, когато не ви се говори;
- да видите какво се случва, когато не сте сигурни;
- да обогатявате постоянно емоционалния си речник;
- да си спомняте за емоциите всеки път, когато минете покрай нея.
"Времето в мен"
“Времето в мен” е поредица от идентични постери за различни емоции, които детето е изработило. Всеки постер има за заглавие дадена емоция и изглежда като облак с дъжд, който вали върху човече и го оцветява в даден цвят.
Започвате с емоциите, които детето знае - то си избира цвят, който асоциира с всяка емоция и оцветява облака, човечето и буквите от името на емоцията в него.
Всеки път, когато се сблъскате с нова емоция, добавяте нов постер на стената. Обяснявате на детето защо на постерите има облак и човече: "Всяка емоция е като облак, който идва, преминава през тялото ни, като ни оцветява в този цвят и след това си тръгва. И най-важното нещо е да го оставим да си тръгне, а да не го спираме, като го държим в нас."
Когато детето е под влияние на дадена емоция, отивате заедно до постерите и му помагате да покаже какво изпитва: "Хайде да видим какво е времето в теб точно сега?". Припомняте му историята за облака и как най-важното не е, че облакът ни е оцветил в даден цвят, а че трябва да оставим дъждът да премине, без да го държим в нас.
С порастването, броят на постерите ще се увеличи и ежедневните ситуации ще показват, че можем да изпитваме по много емоции едновременно. Така тази колекция ще става все по-полезна, защото ще ви даде повод да говорите за случилото се.
А когато на детето никак не му се говори, може просто да покаже какви облаци се въртят над главата му в момента - винаги можете да обсъдите и след това."
При темата за емоциите, най-важното е децата да ни имат доверие и да ни споделят. Когато ние говорим за себе си, и те ще говорят за себе си. Когато ние не споделяме как се чувстваме, и те няма да споделят какво преживяват.
Затова използваме инструменти като "Времето в мен" - за да създадем условия нещата да се случват по-добре и по-успешно за всички.
И още...
"Атлас на сърцето" (Atlas of the Heart) на Брене Браун е една много интересна и обогатяваща книга по темата - за съжаление, все още не е преведена на български. В нея, д-р Браун групира обширен брой емоции и човешки състояния по "места, в които сърцето ни отива", когато ги изпитва.
Например, в главата, наречена "Местата, където отиваме, когато нещата не вървят по план", тя разглежда:
- скука;
- разочарование;
- очаквания;
- съжаление;
- обезкуражаване;
- фрустрация;
- примирение.
Когато емоциите са поставени така, за нас е много по-лесно да си обясним дадено поведение - наше или на детето ни, защото знаем "на кое място отиваме" с тях.
Езикът на книгата е много достъпен и приятелски, а информацията, представена като ежедневни ситуации, ни кара да вникнем в аспекти на емоциите, които не сме знаели досега, а са ключови, за да можем да ги преодолеем.
Аз лично използвах книгата, за да обсъждаме някои по-сложни емоции с децата и за да осмислим по-добре проявления на добре познати емоции.На нейния сайт има и безплатни допълнителни ресурси. Приятно четене и пътешествие в света на емоциите!
Пишете ми, ако решите да пробвате "Времето в мен", да споделите впечатления от въпросите за дискусия или да ми разкажете за ваше лично предизвикателство по темата.
Това е всичко от мен за тази седмица.
До следващата събота!
