Страховете на децата не са знак за слабост, а нормална част от развитието им, която им дава невероятна възможност да изградят устойчивост и смелост.

Знание

Когато говорим за детски страхове, често си представяме малки деца, които се страхуват от тъмнина, чудовища под леглото или гръмотевици.

Но истината е, че страховете съпътстват децата във всяка възраст — те просто се променят и еволюират с порастването им. Ако се замислим, и ние - възрастните, си имаме нашите си страхове, тревоги и притеснения, с които (е чудесно, ако) се борим всеки ден.

Малките деца се страхуват предимно от конкретни неща: пердето, тъмнина, шумове, непознати, раздяла с родителите. Тези страхове са свързани с тяхното развиващо се въображение и ограничената способност да различават реалното от въображаемото.

При децата в училищна възраст и преди тийнейджърството (7-12 години) вече срещаме по-сложни страхове: от провал в училище, от отхвърляне от приятели, от природни бедствия. Нашите герои разбират повече за света и неговите опасности, но все още нямат добър контрол върху емоциите си.

Тийнейджърите, макар и привидно по-самоуверени, се борят със свои собствени страхове, често по-абстрактни и социално ориентирани: страх от неуспех, от бъдещето, от отхвърляне, от говорене пред публика, от нови изживявания, от това да не са достатъчно добри (в каквото и да е). Тези страхове често остават скрити зад маската на раздразнителност (“Остави ме! Не ми се говори за това!”) или привидно безразличие (“Все ми е тая! Не се вълнувам особено!”).

Важен факт за страховете е, че те са абсолютно сериозни, реални и силни за децата. Затова е ключово да имаме предвид, че отхвърлянето им от нас с фрази като "Няма страшно", "Не се дръж като бебе", “Всичко е наред, успокой се!”, “Просто го направи и ще видиш, че няма страшно!”, постига противоположния и крайно нежелан от нас ефект - децата се затварят и се вкопават в тревогата си още по-силно.

Разбира се, наша роля като родители не е да премахнем всички “страшни ситуации” от живота на детето, а да му помогнем да развие начини за справяне с тях. Всъщност, умерените страхове са дори полезни - те ни помагат да избягваме опасности и да се подготвяме за предизвикателства (което е причината страхът да е една от основните човешки емоции и всички да я изпитваме).

Важно е да помним, че справянето със страховете на децата е процес, а не еднократно действие. И както е във всеки един процес, правим крачки напред, после пак сме назад, после пак сме напред. Някои страхове ще намаляват и изчезват бързо, други ще се окажат по-труди и упорити, а през това време ще са дошли и нови.

Но точно тези тези малки стъпки напред, правени постоянно, ще научат детето как уверено и устойчиво да върви по своята си неравна (и понякога страшничка) житейска пътека.

Общуване

Ето няколко въпроса за дискусия с децата по темата за страховете:

За 5-годишно дете:

• От какво понякога те е страх?
• Как се чувства тялото ти, когато те е страх? (напр. сърцето бие по-бързо, стомахът се свива)
• Какво правиш, когато те е страх?
• Кой ти помага, когато те е страх?
• Мислиш ли, че и други деца се страхуват от същите неща?

За 10-годишно дете:

• Кои са нещата, които понякога те карат да се чувстваш притеснен или уплашен?
• Имаш ли някакъв трик, който ти помага да се успокоиш, когато те е страх?
• От какво според теб се страхуват другите деца на твоята възраст?
• Мислиш ли, че възрастните също се страхуват от разни неща? От какво, например?
• Имало ли е случай, когато си направил нещо, въпреки страха си? Как се почувства след това?

За 15-годишно дете:

• Кои според теб са най-честите страхове при тийнейджърите днес?
• Как мислиш, променят ли се страховете ни с порастването? По какъв начин?
• Как социалните медии влияят върху страховете на младите хора?
• Как реагираш, когато приятел сподели, че се страхува от нещо?
• Имаш ли си начини за справяне с моменти на несигурност или страх? Какви са те?

Практика

"Това е моят Страхльо"

Имам една любима техника, която прилагам с децата си, всеки един от които има своите си страхове. Техническите й предимства са, че е семпла, разбираема за деца от различни възрасти и бърза за прилагане :)

Тя успява да създаде дистанция между детето и страха му ("Това не си ти, а герой извън теб"), като така му дава усещане за контрол над него ("Мога да говоря с теб") и използва необятното въображение на детето като основен инструмент за противодействие.

И в резултат, вместо да се борим със страховете или да ги избягваме, помагаме на детето да ги "опознае", като ги превърне в герои със собствена история, характеристики и нужди.


Ето как работи:

1. Създаваме герой за страха

Нека детето превърне страха си в герой или същество. Напомняйте, че този герой не е враг, а по-скоро странен познат, когото искаме да разберем по-добре.

• За малки деца: "Нека да нарисуваме как изглежда твоят страх от гръмотевиците. Как ще го наречем?"
• За по-големи: "Ако твоят страх от изпитване беше човек/създание, как би изглеждал? Какви са неговите характеристики?"
• За още по-големи деца: “Ако тревогата ти от срещи с нови връстници беше човек/създание, как би изглеждал? Какви са неговите характеристики?"

2. Интервю с героя

Задаваме въпроси към героя, за да го опознаем повече. Можете да помогнете на детето да отговори от името на страха, или вие да влезете в ролята на страха, докато детето задава въпросите. За по-големите деца и тийнейджъри може да запишете отговорите в дневник.

• "Защо идваш при мен?"
• "Какво се опитваш да ми кажеш?"
• "Какво искаш да постигнеш?"
• "Какво те кара да си по-силен?
• “Кое отслабва силата ти?"

3. Намираме какво иска героят

Тази стъпка помага на детето да разбере, че страхът има "добри намерения", но често преувеличава. Обяснете на детето, че страховете често имат защитна функция (да ни правят внимателни, да ни подготвят, да ни предпазват), но, уви, невинаги имаме нужда от тях.

• "Може би твоят Мрачко иска да те пази от опасности?"
• "Може би твоята Тревожка иска да си подготвена?"
• “Дали твоят вътрешен Критик Петров не опитва да предотврати разочарованието ти?”

4. Договаряме се с героя

Последната стъпка е да помогнем на детето да установи ново, по-здравословно отношение със страха, като изготвят взаимно споразумение. Можете да запишете или нарисувате това "споразумение" и да го поставите на видимо място.

• "Как можеш да покажеш на страха си, че си в безопасност и не се нуждаеш от толкова силното му присъствие?"
• "Какво можеш да кажеш на твоя Страхльо, когато започне да преувеличава?"
• "Кога е добре да го изслушваш и кога можеш да му кажеш да почака отвън?"

Тази техника е особено ценна, защото учи децата, че емоциите не са нещо, от което трябва да се освободим, а нещо, с което можем да се научим да живеем по-хармонично.

Тя цели да трансформира отношението им към страха и така да създадем основа за добра емоционална интелигентност, която им помага за най-разнообразни житейски ситуации сега и занапред в живота.

И още...

От опита ми забелязвам, че страховете често отразяват по-дълбоки теми в детското развитие. Страхът от раздяла може да говори за изграждане на здрава привързаност. Страхът от провал често е свързан с формирането на самооценка. Социалните страхове отразяват важността на приемането от връстниците.

Когато посрещаме страховете на децата ни с разбиране и когато ги насърчаваме да поемат по-активна роля в справянето с тях, ние им даваме доста силно послание: "Предизвикателствата са част от живота. Невинаги можем да ги избегнем, но можем да развием умения да се справяме с тях."

Това послание е може би едно от най-ценните, които можем да предадем на децата си – че имат свои си, вътрешни ресурси да се справят с трудностите, които животът неизбежно ще им поднесе, а и че ние сме на линия, за да им помогнем. Оттам и да затвърдим целта ни като родители - не да премахнем всички страхове от дните на децата ни, а да им покажем как могат да ги спират, за да не се намесват в щастието им.

Зная, че понякога като родители се чувстваме затруднени, когато трябва да помогнем на децата си със страховете им - особено ако самите ние имаме подобни. В такива моменти е важно да проявяваме към себе си същото търпение и разбиране, което показваме към децата. И да помним, че понякога най-ценният урок за смелост, който можем да им дадем, е да видят как самите ние се изправяме срещу собствените си страхове.