Конфликтните ситуации между децата ни са най-добрата възможност да ги научим на безценни умения за решаване на проблеми.
Здравейте! Аз съм Цвети Камова и всяка събота в "Успешното родителство" ще разглеждам в дълбочина важна родителска тема:
- описвам защо е важна и какво означава за родителите и децата;
- давам идеи за въпроси и разговори, с които да я обсъдите заедно;
- предлагам техники и инструменти, за да я приложите на практика още сега;
- споделям допълнителни материали за четене и разглеждане.
Да започваме!
Знание
Ако отворихте този бюлетин в момента, в който прочетохте заглавието му, то добре дошли в клуба на семействата с две и повече деца. Тук конфликтните ситуации дебнат на всеки ъгъл - и не само не отминават с времето, а се влошават, защото поводите за караница растат с порастването на децата и отварянето им към света.
В това издание, обаче, няма да разгледам как да потушаваме огъня, защото това е най-малко ефективната родителска стратегия.
Зная, че е изкушаващо да се намесим и като едни опитни съдии да вземем страна, да вдигнем червен картон и бързо да върнем тишината в стаята. Но това не само, че не помага дългосрочно, а напротив - провокира нови конфликти, и то доста скоро след най-пресните.
И тъй като нашето наложено решение неизбежно създава у децата усещане за несправедливост, предпочитание или свръх-контрол, то съвсем скоро пак ще се озовем там, къде бяхме преди малко.
Когато ние решаваме проблема вместо децата, те не научават стратегии да се справят с конфликтите помежду си (и с другите хора по принцип). А всеки конфликт дава ценна възможност за децата да се научат сами да откриват проблемните ситуации (което е най-важното) и оттам да подходят към тяхното решение по адекватен и смислен за всеки от тях начин.
Така ще видим, че когато помогнем на децата да осмислят същността на проблема и имат участие в съвместното намиране на решението му, отговорността по спазването му ще е по-силна и резултатът по-дългосрочен.
Първата стъпка в този процес е да разберем каква нужда стои зад конфликта. Това е ключово, защото видимото поведение на децата е следствие, а не причина. Тази стъпка си е наша, родителска.
Вместо да чакаме спречкването на къс старт, правим една крачка назад и опитваме да видим и разберем ситуацията: в кой момент от деня става, всеки ден ли става, кой я започва, кой има основание, кой се предава, за какво се карат по същество. Тоест, опитваме да намерим проблема.
Ето някои често срещани нужди, които могат да предизвикат конфликти:
- Умора, жажада или глад: Физическият дискомфорт може да направи децата по-раздразнителни и склонни към конфликти.
- Нужда от спокойствие: Понякога децата се карат, защото се чувстват ментално и емоционално претоварени и имат нужда от тишина и спокойствие - включително един от друг.
- Нужда за надмощие или доказване: Особено при по-големи деца, конфликтите могат да бъдат начин да утвърдят позицията си в семейството.
- Усещане за несправедливост: Децата са особено чувствителни към усещането за несправедливост в отношението към тях, в сравнение с това към другото дете.
- Изпробване и "отиграване" на социални ситуации: Понякога децата пресъздават и така тестват у дома ситуации и случки, които са преживели през деня с други деца.
- Нужда от внимание или независимост: Конфликтът може да бъде начин да привлекат вниманието на родителите, особено ако се чувстват пренебрегнати или искат да им се гласува повече доверие.
Веднъж осъзнали по-дълбокия проблем, вече знаем с какво се борим.
Следващата стъпка е заедно с децата да помислим как да подходим към решаването му. Това не само ще им помогне да развият умения за справяне с конфликти, но и ще ги накара да се чувстват чути, разбрани и подкрепени.
Тук ще насоча вниманието към думата "заедно". Много е лесно пак да решим проблема сами - ще вземем храна в колата, ще ги насърчим следобедите да си четат отделно един от друг, ще изместим времето за екран в по-добър момент.
Но когато ние решаваме проблемите на децата си, какво постигаме в дългосрочен план?
Аз вярвам, че нашата по-голяма родителска задача е да помогнем на децата да се развиват успешно, да им предадем наше знание и опит за живота, да ги направим част от нашите ценности за света и, не на последно място, да имаме щастлива, спокойна семейна среда в която всеки е ценен, подкрепен и всеки има поле за развитие.
Конфликтите помежду им са един чудесен повод да вървим точно в тази посока.
Общуване
Предлагам идеи за дискусия с децата по тази важна тема. Можете да поговорите по принцип или да използвате конкретен повод, който е провокирал вашия разговор.
За 5-годишно дете:
- Как се чувстваш, когато се караш с брат си/сестра си?
- Какво искаше да стане, преди да започне караницата?
- Как мислиш, как се чувства брат ти/сестра ти сега, след като й взе топката, без да я питаш?
- Защо, според теб, не си виждал мен да дърпам така нещо от ръцете на друг човек?
- Какво можем да направим, за да се чувствате и двамата по-добре?
За 10-годишно дете:
- Каква, според теб, е истинската причина за конфликта с брат ти/сестра ти?
- Как би се чувствал/а, ако беше на мястото на брат си/сестра си, докато й крещеше?
- Какви други начини можеш да измислиш, за да получиш това, което искаш, без да се караш?
- Как бихме могли да избегнем подобни конфликти в бъдеще?
- Ако беше спортен коментатор и наблюдаваше сцената отстрани, без да познаваш хората, какво щеше да кажеш?
За 15-годишно дете:
- Как конфликтите с брат ти/сестра ти се различават от конфликтите ти с приятели?
- Какво винаги се повтаря при конфликтите ви като поведение и от двамата?
- Как мислиш, че караниците и спречкванията влияят на семейното настроение у дома?
- Какви умения смяташ, че развиваш, когато успееш да се справиш с конфликт?
- Ако можеше да наблюдаваш отстрани, как щеше да продължиш това изречение: “Виждам двама, които... , защото...”
Практика
В конфликтите на децата най-основният проблем е емпатията. Емоциите са силни, всеки иска нещо само за себе си и е навъзможно да види ситуацията през очите на другия. По тази причина е трудно да се постигне взаимно решение.
Затова трябва да подходим с лесна, визуална и силно въздействаща техника, която да “отключи” емпатията на децата един към друг.
Аз бих избрала момент, малко след като конфликтът е преминал, но не по-късно, когато децата вече са забравили. Също така ще се уверя, че съм наблюдавала сцената, без да се намесвам, за да разбера по-дълбоките причини.
"Карта на конфликта"
Извикайте децата, като им предложете да не говорят, да не се обясняват и да не спорят в момента. Ще си направите една игра.
Разделете бял лист на четири, като дадете заглавия на всяка от частите на листа с текст или икони: “Вижда”, “Чува”, “Чувства”, “Казва”. В средата нарисувайте едно семпло личице, тип емоджи. Направете по един лист за всяко замесено дете. Това е "Картата на конфликта" на всяко дете.
Дайте картите на децата и им кажете да ги попълнят, но като се поставят на мястото на другото дете в конфликта. Тоест, попълват от името на другото дете. Ако сте с по-малки деца, вместо да попълват с текст, нека поред всеки да разкаже какво има в картата му/й, а вие само слушате.
Оставяте 3-4 минути за попълване. След като децата са готови, всеки казва поред:
- Какво ново научих за другия?
- Има ли нещо, което ме изненада?
- Как бих могъл да променя поведението си, сега след като имам тази нова информация?
Когато всички са се изказали, похвалете ги за куража да видят ситуацията от гледната точка на другия и кажете вие какво мислите за причината за конфликта.
След това ги попитайте дали има нещо, което можете да направите, за да не се случва това повече. Заедно изберете какво да опитате, тествайте поне две седмици дали работи и правете корекции при нужда.
Залепете конфликтните карти на видимо място у дома, за да могат децата да ги виждат от време на време - особено, когато отново се появи напрегната ситуация между тях.
Този инструмент помага на децата да развият емпатия, да погледнат ситуацията от различни ъгли и да идентифицират нуждите си, които всъщност провокират конфликта.
Такъв подход не само решава текущия спор, но ги учи на важни умения за решаване на проблеми, които ще им служат цял живот и във всякакви конфликтни ситуации с други хора.
Не след дълго ще усетите, че децата много по-умело успяват да формулират причината за проблема и дори се опитват да го решават сами.
И още...
Има няколко по-базови и стандартни провокатора на конфликти, които не изискват процес на съвместно решение. Интересното при тях, че възрастта не им влияе - те са актуални както за най-малките, така и за значително по-големите.
Тези пет много практични родителски трика могат значително да намалят поводите за конфликти между децата:
- Задълженията - Отговорностите на всички у дома са ясно описани на видимо място у дома и всеки знае в кои дни извежда кучето, кога помага за храната, кога почиства с прахосмукачка. Няма нужда от спорове кой, кога и какво има да прави.
- Правилата - Не правим изключения с отговорностите (задълженията у дома) и договорките (екранно време, сладоледи, джобни на месец). Може да има промяна само при извънредни ситуации, като болест, гости, рождени дни - и всеки път уточняваме защо този път ще стане по този начин. Иначе всяко изключение се превръща в ново правило и се помни (и ни се напомня) за изненадващо дълъг период напред.
- Физически комфорт - Ограничаваме стреса при глад, жажда и умора, като не излизаме навън неподготвени (в парка, в квартала, на вечерна разходка навън, на среща с приятели, при пътуване с кола), без значение с каква продължителност очакваме да е излизането и с каква възраст деца сме. Всеки има раница с базови запаси - солети, ябълка, вафла, вода и нещо за тиха игра (книга, карти, скицник и моливи), пък нека не се налага да ги използваме :)
- Сутрин/вечер - Умно разминаваме режимите сутрин и вечер (особено ако децата са в една стая), за да не се засичат, изчакват и съответно заяждат (ей-така, от скука). Например, ако едното се облича и оправя в детската, другото е в банята - и после се сменят. За по-малките деца тази последователност на задълженията е добре да е визуализирана на лист на стената с текст и иконки, за да я виждат и да им е по-лесно да я спазват. Например: "Сутрин - ставам > баня > дрехи > оправено легло > закуска"; "Вечер - вечеря > раница и дрехи за утре > баня > нощница > четене заедно > лягам". Можете да добавите тикчета (отметки) за отбелязване на свършеното и така да подклаждате гордост и усещане за успех :)
- Собственост - Нещата на всеки у дома - игри, книги, лична козметика, джунджурии, спомени, дрехи и т.н., са пространствено отделени и всеки е наясно кое е лично и кое - общо. Правилото за чуждите неща е: 1) питаме дали може да го вземем; 2) чак тогава взимаме; 3) отнасяме с грижа и 4) после връщаме обратно, където му е мястото. Важно е всички да знаят, че винаги имат право да откажат да споделят своите неща в този момент (и по принцип).
Пишете ми, ако решите да създадете "Карта на конфликта" с децата си, да споделите впечатления от въпросите за дискусия или да ми разкажете за ваше лично предизвикателство по темата.
Това е всичко от мен за тази седмица.
До следващата събота!
