Добрият родителски стил не е този, който следва перфектно правилата, а този, който работи за нашето семейство.

Знание 

"The winner takes it all
The loser has to fall
It's simple and it's plain
Why should I complain?"

Всички, които ме познават, знаят какъв запален ABBA фен съм.

Вчера си пея една от най-известните им песни в колата (само там си позволявам да пея свободно, защото иначе публиката, включително и двугодиншите сред нея, бързо ме молят да спра :) ).

И стигаме до припева, когато за миг осъзнавам, как тези стихове от песента отразяват перфектно един от най-големите капани в съвременното родителство - стремежът към следване на "правилния" метод и усещането за провал, когато не успеем да го постигнем.

Всеки родителски метод изглежда толкова логичен на хартия. Дава точни напътствия какво да правим, как да реагираме, какво да кажем. Не можем да не се съгласим колко хем е семпло, хем е точно!

Защо тогава се оплакваме, след като всичко е ясно (както и Агнета от АББА се пита в песента, когато съпругът й Бьорн я напуска заради телевизионна водеща и реално поставя началото на края на най-успешната и позната попгрупа в света)?

Отговорът и в едната ситуация, и в другата е идентичен. В реалността нещата са много по-сложни, нюансирани, човешко нелогични и понякога, дори непонятни.

Всички познаваме онези моменти, когато умората се е просмукала във всяка наша клетка, когато имаме само десет минути да изведем три деца от вкъщи сутринта, когато работен проект ни притиска с краен срок, когато не сме осъзнати / присъстващи / подкрепящи и абсолютно чистосърдечно искаме да сме сами на недостъпен остров - а разбира се, децата имат спешна нужда от нашето внимание точно сега (и всички съседи чуват тази тяхна нужда).

И точно тогава, когато методите и правилата не сработват, започваме да се чувстваме като провал. Сякаш не правим нещата както трябва, не сме достатъчно добри родители, не полагаме достатъчно усилия. Този вътрешен диалог на самообвинение и съмнение ни съпътства през целия ден и превръща родителството в източник на постоянен стрес и неудовлетворение.

Добрите и неповторими мигове заминават под общото усещане, че не правим / казваме / мислим най-вярното. Пак сме в грешка - невинаги осъзнаваме къде точно объркваме нещата, но там някъде не правим правилното.

За мен единствената истина е, че няма универсален "правилен" начин да бъдем родители. Всяко семейство е уникално съчетание от личности, темпераменти, навици и динамики. Това, което работи перфектно в едно семейство, може да е напълно неприложимо в друго. И това е напълно нормално.

Вместо да се опитваме да вместим семейството си в рамките на определен метод, можем да погледнем на родителството като на творчески процес. Процес, в който взимаме това, което резонира с нас от различните подходи, и го адаптираме към нашата реалност. Създаваме свой собствен път, основан на дълбокото познаване на нашите деца и искрената връзка с тях.

Важното е да знаем:
- каква е посоката;
- какво искаме да постигнем като родители;
- какво искаме да предадем на децата си;
- какви са ценностите у дома;
- кое е недопустимо за нас.

И оттам нататък създаваме средата, която да ни движи всички заедно напред.

Целта на родителството не е само да развиваме децата, а да създадем условия, в които всеки от нас у дома да процъфтява.

Този път не е прав и гладък. Не е нито семпло, нито ясно :) Напротив, той е изпълнен с експерименти, проби и грешки, моменти на прозрение и периоди на объркване.

Но именно това го прави автентичен и работещ. Защото е създаден от нас и за нас, отразявайки както силните, така и слабите ни страни.

Родителският стил е успешен, само когато работи на практика за нас самите, а не на теория за всички родители.

Общуване 

Ето няколко въпроса за дискусия с децата, които ни помагат да разберем по-добре как подхождаме към трудните моменти:

За 5-годишно дете:

• Кое е най-трудното нещо, когато бързаме сутрин?
• Кое е най-смелото нещо, което си правил/а досега?
• Какво правиш, когато искаш нещо веднага, но трябва да изчакаш?
• По какво разбираш, че съм горд/а с теб?
• Какво означава за теб да си "голямо дете"?

За 10-годишно дете:

• Какво ти помага да се справиш, когато имаш много задачи наведнъж?
• Как се чувстваш, когато виждаш, че родителите ти са претоварени?
• Кое е най-трудното в това да имаш сестра/брат?
• Какво правиш, когато чувстваш, че никой не те разбира?
• Как би обяснил/а на по-малко дете защо понякога възрастните са уморени?

За 15-годишно дете:

• Как се променят трудните моменти с порастването ти?
• Кои са нещата, които правим като семейство и те карат да се
  чувстваш неловко?
• Кое е най-важното нещо, на което искаш да научиш по-малките си братя/сестри?
• Какво мислиш за начина, по който вземаме важни решения в семейството?
• За кои неща ти се иска да можем да говорим по-открито вкъщи?

Практика

Споделям техника, която е семпъл, но мощен инструмент, който ни помага да погледнем на родителските си предизвикателства от различни ъгли и да създадем свой автентичен подход към тях.

“А какво, ако ...”

Нужни са ни само лист и химикал - и тих момент за размисъл. Обръщаме листа по ширина, за да имаме повече пространство и го разделяме на три колони. В горната част на всяка колона записваме по едно родителско предизвикателство, с което се сблъскваме в момента. Тези три проблемни ситуации може да са най-различни ежедневни ситуации, които ни тревожат: "Детето не иска да си ляга навреме", "Не мога да ги накарам да подреждат след игра" или "Имам чувството, че губя връзка с по-голямото дете".

След това работим с всяко предизвикателство поотделно. Над него със стрелка описваме как реагираме в момента. Това е важна стъпка, защото често действаме по навик и дори неосъзнато, без да се замисляме дали този подход работи добре.

После идва интересната част - под предизвикателството записваме три различни гледни точки:

• Как би подходила майка ни към тази ситуация? Тази гледна точка ни връща към познат модел на родителстване и ни дава повод да се замислим дали не го повтаряме неусетно.
• Как би реагирала най-добрата ни приятелка? Тази гледна точка ни дава свеж поглед от човек, който ни е близък и харесваме.
• Как би постъпил човекът/методът, който ни вдъхновява в родителството? Тази гледна точка ни предлага експертна гледна точка, която резонира с ценностите ни.

След като разгледаме тези три варианта, създаваме свое решение - може да е изцяло ново, може да комбинира елементи от другите подходи или да е вдъхновено от тях. Важното е да чувстваме, че този подход отразява кои сме ние като родители и какво би работило за нашето семейство.

Повтаряме процеса и за другите две предизвикателства. Накрая имаме три нови стратегии, които да изпробваме - наши собствени, създадени с разбиране за семейството ни и съобразени с нашия родителски стил.

Силата на този инструмент е в неговата простота и в начина, по който ни помага: 1) хем да излезем от установените си модели на реакция, 2) хем да погледнем ситуацията от различни ъгли, 3) хем да намерим решения, които са автентични за нас.

Разбира се, няма нужда да прилагаме новите подходи всичките наведнъж. Можем да започнем с този, който ни се струва най-естествен, и да го пробваме една седмица. След това да преценим как работи и дали се нуждае от корекции.

Създаването на автентичен родителски стил е процес на постоянно учене и адаптиране. Но всички усилия си струват, защото работят както и краткосрочно за проблемата ситуация, така и дългосрочно за нашата семейна култура и родителски стил.

И още...

В стремежа си да бъдем добри родители често забравяме, че перфектното родителство не съществува. Съществуват само истински хора, които правят най-доброто, на което са способни във всеки един момент.

И е изключително важно децата ни да ни виждат като истински хора, които опитват да дават най-доброто от себе си, а не се преструват на непобедими, непоклатими, винаги перфектни. Защото това ще е образът, който децата ще опитват да преследват за себе си и ще загубят десетилетия преди да разберат, че не е бил истински и съответно е невъзможен.

Вместо да ги заблуждаваме, нека им покажем, че кривите моменти са неизбежни, защото сме хора. Те направо са си задължителни (както би казала Пипи). Защото това не е най-важното в живота - проблемите идват и си тръгват. Много по-важно е да се научим как да подхождаме, когато нещата не са наред, как от трудност да си създадем възможност за успех и растеж, как да преодоляваме себе си.

Успешният родителски стил не е този, който никога не греши, а този, който има куража да опитва нови подходи, мъдростта да учи от грешките си и силата да започва отначало, когато е необходимо.

За мен, той се гради върху няколко основни качества:

• Творческа увереност, която ни позволява да измисляме нови решения, когато старите не работят, да не се страхуваме да експериментираме с нови подходи и да приемем, че някои решения няма да сработят от първия път.
• Любопитство към гледната точка на децата и готовност да погледнем света през техните очи.
• Способност да преосмисляме ситуациите и да виждаме възможности там, където преди сме виждали само проблеми.
• Сътрудничество като най-стабилната основа на цялото ни семейство - да сме заедно с партньора си във всяко начинание, което идва на хоризонта и да разчитаме един на друг във всяка ежедневна досадна задача. Тук попада и активното участие на децата при търсенето на решения. Когато те имат думата, тогава и решението, до което сте стигнали ще е по-успешно.
• Може би най-важното от всички (и най-трудното) е осъзнатостта - способността да бъдем истински присъстващи в момента, дори когато е труден. Да забелязваме не само какво правят децата ни, но и какво ни казват с поведението си. Да чуваме не само думите им, но и чувствата зад тях.

Създаването на автентичен родителски стил е малко като писането на песен - имаме основната мелодия на нашите ценности и убеждения, но самата песен я създаваме в движение, заедно с децата си. Понякога излиза фалшиво, друг път - добре. Но винаги е наша, автентична, истинска - и затова си я обичаме толкова много :)

***

Полезни ли са ви техниките, които давам? Споделете ми с по едно изречение. Можете директно да отговорите на този мейл.

Това е всичко от мен за тази седмица.

До следващата!