Щастливият и пълноценен социален живот на децата ни зависи от уменията им да създават нови приятелства, да поддържат сегашните и да преодоляват проблемни ситуации.
Здравейте! Аз съм Цвети Камова и всяка събота в "Успешното родителство" ще разглеждам в дълбочина важна родителска тема:
- описвам защо е важна и какво означава за родителите и децата;
- давам идеи за въпроси и разговори, с които да я обсъдите заедно;
- предлагам техники и инструменти, за да я приложите на практика още сега;
- споделям допълнителни материали за четене и разглеждане.
Да започваме!
Знание
Приятелството е специална връзка между хората, основана на взаимно харесване, доверие и подкрепа. То включва споделяне на преживявания, емоции и ценности.
Приятелството е едно от най-хубавите неща неща, които имаме в живота си - стига да умеем да бъдем добри приятели и да знаем как да поддържаме и задълбочаваме здравите и добри взаимоотношения с останалите. А това са умения, които започваме да учим в ранна възраст и не спираме да учим през целия си живот.
- За децата ни, това означава:
- да могат да слушат активно и с разбиране;
- да подкрепят в трудни моменти;
- да могат да споделят и да проявяват грижа;
- да уважават границите и различията;
- да са честни и надеждни;
- да прощават, когато приятелят сбърка;
- да се извиняват, когато те сгрешат.
С порастването на децата се добавят още няколко аспекта, на които трябва да започнем да обръщаме внимание още, когато се проявят:
- да може да бъде независимо от приятелите си;
- да взима свои собствени решения, неповлияни от тях;
- да може ефективно да разрешава конфликти, да излиза от тревожни ситуации и негативни приятелства (по-долу ще дам конкретен инструмент за това);
- да може да балансира между времето със семейството и приятелите си.
За да можем да сме полезни, първо трябва да помислим за спецификите на децата си. Аз имам два коренно различни темперамента у дома, за които приятелството изглежда по различен начин, борят се с различни предизвикателства и имат нужда от различен вид подкрепа (третото е още съвсем малко).
Едното ми дете е по-прибрано, тихо и видимо предпочита по-малки групи и по-спокойни дейности. Има по-малко приятели, с които по-трудно влиза в дълбоко, искрено приятелство и все още не знае как да го поддържа, без изцяло да се съобрази с другото дете.
Другото е силен екстроверт, много социално и комуникативно, прелива от взаимодействия и енергични занимания, на които се отдава изцяло. То не обича да е само и да е изолирано, което често води до съзнателно съобразяване с другите и занимания, които по-скоро да се харесат на тях.
Всяко дете ще трябва първо да осмисли пред какво е изправено и с времето (и нашата помощ) да опитва да преодолява тези качества, които осъзнава, че му/й пречат да се развива добре.
Важно е да имаме предвид, че интересите на децата са силно повлияни от връстниците и средата им. Родителите можем да използваме този факт, за да позволим на децата да развиват талантите си (фотография, астрономия, готварство, шиене и дизайн, йога, четене, виолончело), като намерим такава среда за децата, в която те да срещнат себеподобни и да са горди от себе си, вместо засрамени от уменията си.
Тоест, ако искаме децата ни да разиват даден свой интерес или страст, трябва да намерим място с още деца, които се вълнуват от същите неща - да превърнем интереса в правило, а не в изключение. Това са клубове, школи, офлайн и онлайн групи.
Този принцип работи и в обратата посока. Когато децата попаднат в среда, където цената на най-новия модел кецове е най-важната тема, не трябва да се учудваме какво ще е следващото нещо, което ще поискат от Дядо Коледа. И ще бъдат доста конкретни в желанието си.
Приятелствата са съпроводени с микс от много и различни емоции. За да сме подкрепящи родители, обаче, трябва да имаме предвид, че децата искат да ни кажат какво става, но невинаги знаят какво точно изпитват, защото все още нямат богат емоционален речник.
Тук помощта започва от това да им подадем възможни емоции, за да се научат да ги разграничават с времето: “Виждам, че се натъжи, защото ..”, “Разбирам, че си разочарован, защото …”, “Струваш ми се нервна. Какво става?”, “Притеснява ли те нещо в момента?”, “Дразни ли те това, че ….”, “Май партито те въодушеви твърде много?”
Умението на децата да бъдат и да имат добри приятели често е подценявано от родителите, но то е истински важно - както сега, така и за цял живот. С приятелствата детето ни:
- развива емпатия, социални умения и емоционална интелигентност;
- изгражда самоуважението си и чувството си за принадлежност;
- учи се да общува ефективно, да разрешава конфликти, да представя идеите си и да си сътрудничи с другите;
- намира утеха и подкрепа извън семейството;
- тренира как да изгражда здрави връзки в зряла възраст.
Като добри родителски стратегии, мога да споделя следните:
- да създаваме най-различни възможности за социализация - летни школи, клубове, музикални и арт занимания, спорт и каквито интереси прояви детето ни, без значение колко дълготрайни ще са те;
- да говорим за нашия опит и да показваме на практика какво означават добри взаимоотношения и как намираме границите си в тях.
- да обсъждаме навреме създали се ситуации и заедно да търсим начини да се справим с тях;
- да насърчаваме емпатия и разбиране към по-различните от нас;
- да ги хвалим, когато са добри приятели (споделят, подкрепят, грижат се);
- да не отричаме “дигиталните” приятелства (за по-големите деца), защото те са си валидни и истински - но да говорим за рисковете, които онлайн запознанствата носят. Ако е възможно, да опитваме да ги прехвърлим офлайн на гости :)
- да напомняме, че макар че е важно да бъдат разбиращи и търпеливи с приятелите си, също толкова важно е да поддържат собственото си благополучие и да търсят помощ от възрастен, когато едно приятелство става проблемно или вредно.
Нашата роля е да напътстваме и подкрепяме, а не да контролираме приятелствата на детето си. Изграждането на уменията на всяко дете преминава през възможността да учи от собствения си опит, за което има нужда от пространство без пълен надзор - но и своевременна комуникация с нас, когато видим, че нещо не върви добре или създава повече тревога и стрес, отколкото щастливи моменти.
Общуване
Предлагам идеи за дискусия с децата по тази важна тема. Можете да поговорите по принцип или да използвате конкретен повод, който е провокирал вашия разговор.
За 5-годишно дете:
- Кой е твоят най-добър приятел и защо го харесваш?
- Какво правиш, когато искаш да играеш с някого, когото не познаваш?
- Как се чувстваш, когато някой не иска да играе с теб?
- Важно ли е да споделяме играчките си?
- Какво можеш да направиш, ако твоят приятел сега иска да гледате филм заедно, а на теб ти се играе на площадката?
За 10-годишно дете:
- Какви качества търсиш в един приятел?
- Как се извиняваш, когато си направил нещо лошо на приятел?
- Как се справяш, когато имаш разногласия с приятел? Как преценяваш за кое си струва и за кое не да се карате?
- Колко приятели трябва да има един човек, за да е щастлив?
- Умееш ли да пазниш тайните на приятелите ти? А те твоите?
За 15-годишно дете:
- Ти добър приятел ли си, според теб? Защо мислиш така?
- Как поддържаш приятелствата си в дигиталната ера?
- Какво според теб значи "токсично" приятелство?
- Как правиш разлика между приятел и гадже?
- Как подкрепяш приятел в истински труден момент?
Практика
Сложна е работата с приятелите - още повече, когато сме изправени пред по-трудни ситуации и по-предизвикателни деца. Не можем да очакваме нашите малки (и по-големи) герои винаги да знаят точно какво да кажат и направят - за това се изисква опит, осъзнаване, че нещо не е наред и кураж да реагираш.
Споделям 10 често срещани проблемни ситуации с приятели и съвети за децата как да реагират:
Ситуации с приятели и съвети за реакция
1. Ситуация "Контрол" - настоява да играе само на неговата/нейната игра
Съвет: "Хайде да направим така - днес ще играем на твоята игра, а утре аз ще избера. Така ще е честно за всички, нали?"
2. Ситуация "Агресия" - блъска друго дете на детската площадка
Съвет: Отдалечи се и веднага кажи на възрастен. После можеш да кажеш на приятеля си: "Не е хубаво да блъскаш другите. Как би се почувствал ти, ако някой те блъсне?"
3. Ситуация "Непостоянство" - отменя плановете ви в последния момент
Съвет: "Разбирам, че понякога плановете се променят, но се чувствам разочарован. Може ли следващия път да ми кажеш по-рано, ако знаеш, че няма да можеш да дойдеш?"
4. Ситуация "Обсебване" - разстройва се, когато играеш с други деца
Съвет: "Ти си ми много добра приятелка, но е хубаво да имаме и други приятели. Какво ще кажеш да поканим и Теодора да играе с нас следващия път?"
5. Ситуация "Критика" - критикува идеите на другите деца в общ проект
Съвет: "Хей, всички имаме добри идеи. Нека изслушаме всички и после да решим заедно кое е най-добро за нашия проект".
6. Ситуация "Нерви" - крещи и обижда, когато е ядосан/а
Съвет: "Виждам, че си ядосан, но викането доста ме плаши. Можем ли да поговорим спокойно за това, което те притеснява?"
7. Ситуация "Клюка" - разпространява слухове за друго дете от класа
Съвет: "Не мисля, че е редно да говорим така за Даниел. Как би се почувствал ти, ако някой разпространява слухове за теб? Вместо това можем да си говорим за нещо хубаво, което се е случило днес."
8. Ситуация "Намеса" - притиска те да споделиш тайна на друг
Съвет: "Съжалявам, но това е тайна, която ми е доверена. Не мога да я споделя, защото това е предателство към приятеля ми. Нека вместо това да поговорим за нещо друго, което и двамата знаем."
9. Ситуация "Център на внимание" - постоянно прекъсва другите
Съвет: "Разбирам, че имаш много да кажеш, но нека първо изслушаме Стела да довърши историята си. После всички ще можем да споделим."
10. Ситуация: "Изискване" - заплашва да развали приятелството ви, ако не направиш каквото иска
Съвет: "Истинските приятели не правят така. Ако нещо те притеснява, нека поговорим за това, вместо да се заплашваме."
Важно е да напомним на децата, че ако се чувстват несигурни или притеснени в някоя от тези ситуации, винаги могат и трябва да потърсят помощ от доверен възрастен - родител или учител.
И още...
Харвардското изследване на развитието на възрастните хора, продължило над 80 години ни показва, че качеството на нашите взаимоотношения е ключов фактор за дългосрочното ни щастие и здраве.
Изследването е категорично, че богатството, славата или упоритата работа не са в основата на усещането ни за щастлив и пълноценен живот - а нещо съвсем друго. Хората с по-силни социални връзки се оказват не само по-щастливи, но и по-здрави (физически и ментално) и по-дълголетни.
Нещо повече - качеството на взаимоотношенията се оказва по-важно от количеството им. Няколко искрени, позитивни и подкрепящи приятелства са по-ценни от множество повърхностни познанства.
Това подчертава колко е важно да инвестираме в изграждането на здрави взаимоотношения от ранна възраст и да помагаме на децата си да развиват умения за създаване и поддържане на смислени приятелства. Именно тези ранни социални връзки могат да положат основите на техния по-щастлив, по-здравословен и по-пълноценен живот занапред.
Ето и една от най-гледаните TED лекции - тази на д-р Робърт Уолдингър, ръководител на харвардското изследване ("Harvard Study of Adult Development").
Пишете ми, ако решите да пробвате съветите за по-трудни ситуации с приятели, да споделите впечатления от въпросите за дискусия или да ми разкажете за ваше лично предизвикателство по темата.
Това е всичко от мен за тази седмица.
До следващата събота!
