Единственият начин да се научим да решаваме проблеми е, като ежедневно решаваме по много проблеми - и бъркаме за повечето :)

Знание 

"Мамо, Ива не иска да играе с мен!"

"Тате, забравих си учебника по математика вкъщи!"

"Мамоооооо (познавате това дълго “О”, нали), не мога да си напиша домашното, много е трудно!"

"Тате, май си изгубих якето някъде в училище..."

Тези фрази са познати на всеки родител. Те, обаче, не са важните. Те са ежедневие във всеки дом.

Важното е какво следва след тях.

Това?

"Добре, ще поговоря с майка ѝ за играта."

"ОК, ще ти донеса учебника в училище."

"Хайде, ела да ти помогна с домашното."

"Не се притеснявай, ще отидем в мола да ти купим ново яке."

Или това (еднакво за всички ситуации)?

"Ти какво решение предлагаш?"

Аз лично винаги залагам на второто и резултатите са доста добри. Хубавото е, че с времето наистина се вижда разликата за децата и това как подхождат към проблемните си ситуации.

Ако все по-често връщаме “горещия картоф” при децата, където му е мястото - “Аз чувам от теб само проблем. Какво решение предлагаш да обсъдим?”, казано добронамерено и с усмивка, то ще забележим с времето следните невероятни промени, които ще се случат и с тази последователност:

• Все по-рядко децата идват, просто за да изсипят проблеми и да чакат някой да ги реши. Тоест са разбрали, че ние няма да дадем готови решения, защото последните пъти все им отказваме :)
• Все по-често децата идват с молба за съвет коя тяхна идея за решение е най-удачно. Което означава, че стигат до извода, че могат да подходят към един проблем по няколко начина. С опита идеите стават и по-зрели, и по-комплексни, и по-работещи.
• Все по-често децата започват да се замислят за истинския проблем, криещ се зад ситуацията (а не за следствието му). Което е изключително важно, защото забравеният учебник не е проблемът. Проблемът е недобрата организация (бързане сутрин, хаос, по-късно ставане, неоправена раница от вечерта и т.н.) и нея трябва да борим.
• Все по-често децата идват при нас да споделят впечатления от неуспешни решения. Тоест, децата започват да се замислят върху действията и да си дават равносметка кое е сработило и кое - не. А това е единственият начин да учим умения - в реални ситуации и с много грешни опити.
• Все повече усещаме увереност у децата в идеите, които дават, обсъждането на несполуките и цялостното отношение към предизвикателствата им. Имаме чувството и за повишена организираност, отговорност и самостоятелност, която е очаквано пряко следствие от подобреното умение за решаване на проблеми.

Всички тези промени са фантастични победи за децата (и нас, нека се потупаме и ние по рамото)! Защото в психологията и когнитивните науки, умението за решаване на проблеми се счита за една от най-важните висши когнитивни функции на човека. И ние имаме реални видими резултати за напредъка на любимите ни по този неравен път.

Разбира се, умението за решаване на проблеми идва по-лесно при някои деца, отколкото при други. Аз лично у дома имам деца, които са в двата противоположни края и зная колко са несравними усилията, които влагаме с различните деца, за да вървят те напред.

Но това няма никакво значение, защото всеки от тях ще трябва не просто да може да се справя някак с предизвикателствата в живота си, а да го прави умело и уверено.

За мен, наша основна работа като родители е да спрем да сме източника на решенията на проблемите на децата. Защото водени от безкрайно доброто намерение да помогнем, създаваме недобри причинно-следствени връзки.

“Когато стане проблем в живота ми, (1) някой друг (най-често родителят, когато съм по-малък) ще реши проблема вместо мен и (2) не е нужно да мисля за решения, защото винаги ще има кой да го направи вместо мен (което е по-страшното в дългосрочен план).”

Няма подходяща възраст за това да помогнем на децата да търсят собствени решения на проблемите си. В техния свят винаги има предизвикателства - в началото по-практически (обуване, обличане, самостоятелност, споделяне на играчки), а с порастването и повишаването на отговорностите - и по-принципни (избор на работа, на партньор, на място за живеене). Колкото по-рано започнем, без значение дали е с ципа на якето, толкова повече време за тренировка :) С времето - порастването, постоянството, опита в по-разнообразни ситуации, решенията ще стават по-добри.

От нас, разбира се, (отново) се изисква и търпение и постоянство. Много по-лесно и бързо е да кажем "Направи така!" или директно да свършим нещо вместо тях. Но нашата задача не е тази. Ние не сме тук, за да им решаваме проблемите, а да ги научим как сами да го правят.

А с времето, да наблюдаваме как това умение се развива успешно, ще ни създава най-удовлетворяващите, щастливи и горди родителски моменти.

Общуване 

Ето няколко въпроса за дискусия с децата по темата за решаването на проблеми:

За 5-годишно дете:

• Какво правиш, когато нещо не се получава от първия път?
• Кой ти помага, когато имаш проблем?
• Как се чувстваш, когато успееш сам/а да направиш нещо трудно?
• Какво правиш, когато не можеш да намериш любимата си играчка?
• Как знаеш, че имаш нужда от помощ за нещо?

За 10-годишно дете:

• Разкажи ми за проблем, който си решил/а сам/а наскоро. Как се справи?
• Какво правиш първо, когато се сблъскаш с нещо трудно?
• Кога е добре да решим нещо сами и кога да потърсим помощ?
• Как разбираш дали едно решение е добро?
• Какъв съвет би дал/а на по-малко дете, което има проблем с приятел?

За 15-годишно дете:

• Кои са най-честите проблеми, с които се сблъскват твоите връстници? Как ги решават?
• Как преценяваш кога да споделиш проблем с родител и кога да се справиш сам/а?
• Какво научи от ситуация, в която не си успял/а да решиш проблем добре?
• Как социалните медии помагат или пречат при решаването на проблеми?
• Какви умения смяташ, че са най-важни за успешното решаване на проблеми?

Практика

Намирането на решение на проблемна ситуация не е никак лесно (дори и за нас). То изискава случването на доста неща:

• разпознаване на верния проблем,
• анализ на ситуацията,
• измисляне на няколко възможни решения,
• оценка на алтернативите и едва тогава
• избор на решение,
• прилагане на решението и
• оценка на резултата (единствената възможност детето да научи нещо от ситуацията)

Затова днес предлагам два инструмента.

Първият е лесна и забавна техника, която ще помогне на децата да развият умения за решаване на проблеми, като същевременно им даде увереност и спокойствие, че могат да се справят със ситуации, които ги притесняват.

Вторият е инструмент за търсене на истинския проблем, което е много важно, когато искаме да намираме работещи решения.

“Добрият помощник”

Този инструмент има нужда от малко подготовка. Отделете си една седмица, за да наблюдавате и да си записвате с по едно изречение вечер, когато сте сами, за какви проблеми детето / децата са идвали при вас през деня. Пригответе малко тефтерче, което да е специално за тази цел.

Целта е детето или всяко от децата, ако сте с повече, да си изработят собствен наръчник на проблемите, който да им служи за доверен помощник при предизвикателни ситуации.

В края на седмицата се съберете заедно и подгответе тяхното малко тефтерче - с цветни химикали/флумастери, стикери (по желание). Не пропускайте приятната музика за фон, нещо вкусно за хапване и пийване, докато творите

Ако сте с повече деца, всяко трябва да си има собствено тефтерче и нещата вътре би следвало, но не е задължително да се различават.

Стъпка 1: Съдържание

Нека детето даде име на помощника си. Например: “Добрият помощник Тоти” :)

Разделете тефтерчето на три части:

"Проблеми, с които се справих"

"Моите супер решения"

"Кой може да помогне"

В първата част детето записва (или рисува, ако е малко) ситуации, които са го притеснявали, но е успяло да преодолее. Например: "Страхувах се да говоря пред класа", "Не можех да карам колело", "Скарах се с най-добрия си приятел".

Във втората част записвате заедно добри решения на често срещани проблеми. Тук идват и вашите записки от седмицата. Например:

"Когато се скарам с приятел -> Изчаквам да се успокоя -> Мисля какво мога да направя -> Предлагам да поговорим"

"Когато нещо не се получава -> Опитвам по различен начин -> Правя почивка -> Пробвам отново"

"Когато забравя нещо -> Правя си списък -> Слагам си аларма -> Подреждам си нещата от предната вечер"

В третата част записвате хора, към които детето може да се обърне за помощ при различни ситуации - родители, учители, приятели, роднини. Важно е да уточните кой за какво може да помогне.

Стъпка 2: Как се ползва?

Обяснете на детето, че това е неговата/нейната лична "книга на решенията". Когато срещне проблем:

• Първо прави пауза и си поема дълбоко въздух
• Отваря наръчника и преглежда подобни ситуации
• Избира решение или комбинира няколко
• Пробва избраното решение
• Записва в наръчника какво се е получило

Стъпка 3: Обогатяване

На всеки успешно решен проблем, добавяте нова история в първата част. Това създава "банка" от преживени ситуации, които повишават увереността на детето.

Редовно преглеждате заедно наръчника и добавяте нови решения, които сте открили. Може да включите и решения, които други деца са споделили и са проработили.

Важно е наръчникът да е винаги под ръка - в раницата, на бюрото или до леглото. Той е като "спасителен пояс" в моменти на притеснение и дава на детето усещане за контрол над ситуацията.

С времето ще забележите как детето все по-рядко поглежда в тефтерчето, защото решенията вече са станали част от мисленето му. А това е и нашата цел - да изградим увереност в способността да се справя самостоятелно с предизвикателствата.

"5-те Защо?"

Често проблемът, който децата споделят с нас, е само върхът на айсберга. Под него се крият по-дълбоки причини, които трябва да открием, за да намерим истинското решение.

За целта ще използваме един много прост, но мощен инструмент - "5-те Защо". Техниката включва задаването на въпроса "Защо?" пет пъти подред, за да стигнем до корена на проблема. Не е нужно да стигнете точно до 5 - понякога са достатъчни 3-4 въпроса, друг път може да са нужни повече.

Например:

• "Не искам да ходя на училище!"
• Защо? - "Защото ме е страх."
• Защо те е страх? - "Защото имаме контролно по математика."
• Защо те притеснява контролното? - "Защото не разбирам деленето."
• Защо не разбираш деленето? - "Защото пропуснах уроците миналата седмица, като бях болен."

Виждаме, че истинският проблем не е в нежеланието за училище, а в пропуснатия материал. Решението е да наваксаме с деленето, а не да избягваме училището.

Или например:

• "Не искам да ходя на рожден ден!"
• Защо? - "Защото ще е скучно."
• Защо мислиш, че ще е скучно? - "Защото не познавам никого там."
• Защо това те притеснява? - "Защото се притеснявам, че няма да знам с кого да говоря."
• Защо това те тревожи? - "Защото ми е трудно да започвам разговор с непознати."

Тук виждаме, че проблемът не е в рождения ден, а в социалните умения. Можем да помогнем с идеи за започване на разговор и запознанства.

Няколко важни правила:

Не бързайте с даване на решения между въпросите

Приемайте всеки отговор без оценка

Задавайте въпросите добронамерено и с искрен интерес

Можете да записвате отговорите под формата на пирамида, като най-отгоре е проблемът, с който детето е дошло първо. Това би помогнало за визуализация, ако искате да покажете на детето как да търсим истинските причини за притесненията си

Този инструмент развива много добре емоционална осъзнатост и показва, че всеки проблем може да се "разглоби" на по-малки части, които са по-лесни за решаване. А най-важната полза е, че показва как и така създава навик за по-дълбок размисъл преди търсене на решение.

А след като открием корена на проблема, решението често става очевидно или поне много по-лесно за намиране. А децата придобиват безценен инструмент за анализ на ситуации, който ще им служи цял живот. А ние ставаме доверен другар за споделяне на предизвикателства :)

***

Не забравяйте, че най-голямото предизвикателство е да променим начина, по който традиционно мислим за детските проблеми - като пречки, които трябва бързо да отстраним. Ако променим тази си гледна точка, ще им дадем възможност да се превърнат в безценни възможности за растеж. Защото способността да решаваме проблеми не е вродена - тя се развива с практика, с проби и грешки, с търпение и подкрепа. И още търпение ;)

И още...

В японската образователна система има една интересна практика, наречена "кайзен" - непрекъснато усъвършенстване чрез малки стъпки. Когато става въпрос за решаване на проблеми, японските учители рядко се намесват директно. Вместо това те оставят децата сами да открият решение, дори и това да отнеме повече време.

Интересен е и техният подход към грешките. В японските училища грешката не е провал, а възможност за учене. Когато дете сбърка или не успее да реши проблем от първия път, учителите задават въпроси като:

• "Какво научи от това?"
• "Какво би направил различно следващия път?"
• "Как това ще ти помогне за в бъдеще?"

Този подход създава среда, в която децата не се страхуват да опитват нови неща и да правят грешки. Те знаят, че всеки проблем е възможност да станат по-добри.

В западната модерна култура често бързаме да "спасим" децата от трудности. Искаме да ги предпазим от разочарование, да им спестим негативни емоции или просто да спестим време. Но всъщност, всеки път когато решаваме проблем вместо тях, ги лишаваме от възможността да развият тази жизненоважна способност.

Нека помним, че нашата роля като родители не е да пазим децата от проблеми, а да ги научим как да се справят с тях. Защото какво по-хубаво от това да изградим в тях увереност, че могат да се справят с всяко предизвикателство, което животът им поднесе.

***

Пишете ми, ако решите да създадете "Добрият помощник" или да пробвате "5-те Защо?" с децата си, да споделите впечатления от въпросите за дискусия или да ми разкажете за ваше лично предизвикателство по темата. Можете директно да отговорите на този мейл.

Това е всичко от мен за тази седмица.

До следващата!