Най-доброто лекарство срещу родителската умора, липсата на енергия и недостатъчното време е добрата подготовка на дните ни.
Здравейте! Аз съм Цвети Камова и всяка събота в "Успешното родителство" ще разглеждам в дълбочина важна родителска тема:
- описвам защо е важна и какво означава за родителите и децата;
- давам идеи за въпроси и разговори, с които да я обсъдите заедно;
- предлагам техники и инструменти, за да я приложите на практика още сега;
- споделям допълнителни материали за четене и разглеждане.
Да започваме!
Знание
Познаваме добре това усещане, когато още с отварянето на очите сутринта вече усещаме умора.
Има дни, в които не ни се играе с децата, не ни се обсъждат въпроси за бетоновозите, не ни се строят кули, не ни се рисуват еднорози, не ни се смее на шеги за ушите на кучето, не искаме да знаем коя е новата песен на Тейлър Суифт и не желаем да я слушаме в момента, не ни се рита топка на двора, не искаме да четем енциклопедията за Космоса (за 1345-ти път). Защото само със сядането на дивана, ще заспим мигновено. Изморени сме - ама много.
Това се нарича "родителска умора" - присъща е за всеки родител и е съвсем естествено състояние за един доста дълъг период от време. Тя може да бъде физическа, емоционална или най-често, и двете едновременно. Често се усеща като постоянно изтощение, което не отминава - независимо колко сме спали, дали сме ходили на масаж, дали сме оставили децата за уикенда при баба и дядо или сме си взели дълга вана с много балончета.
Има много причини всички родители да сме с ВИП абонамент в този Клуб на преуморените:
- Постоянните ни отговорности: Родителите ежеминутно се справяме с множество задачи едновременно - готвене, почистване, грижи за децата и работа, което неизменно води до изтощение.
- Стресът и тревожността: Отговорността за грижите и възпитанието на децата растат с тях самите - и като възраст, и като брой, а с това и броят на проблемите, трудните ситуации и оплетени решения, с които се сблъскваме във всеки един момент.
- Непредсказуемостта на детското поведение: Малките деца често са непредсказуеми и изискват постоянна бдителност, което много изтощава психически и физически. И разпространеният съвет, че родителят може да работи спокойно, докато те спят, явно се дава от хора, които никога не са имали деца :) Ти чакаш този звезден сън, за да се строполиш на дивана и просто да гледаш в празното пространство.
- Липса на време за себе си: Родителите имаме много ограничено време за лични интереси и почивка, което води до натрупване на умора и стрес. Дори и да имаме свободно време, някак приоритетите винаги ни се изместват в полза на нещо за децата или дома.
- Липса на баланс между работа и личен живот: За работещите родители, намирането на баланс между професионалните задължения и грижата за децата е изключително трудно и изтощаващо. Сега, с масовата идея за гъвкава работа, където срещата може да е от всеки ъгъл в спанята, нещата стават още по-зле. Работата е постоянно в джоба ни и ни чака да я свършим без времеви и пространствени ограничения.
- Липса на сън: Много родители, особено с по-малки деца, се сблъскваме с нарушен сън поради рано ставане, късно лягане, нощни събуждания, нужда от хранене или успокояване на малкия човек за доста дълъг период от време.
- Социален натиск и очаквания: Никак не е лесно да си родител в съвременния свят. Нереалистичните, дори илюзорни очаквания от обществото или от самите нас за идеално родителство, водят до сериозно психическо натоварване и умора. Менталното ни здраве страда най-много в тези ситуации, а често след това и физическото.
И когато всички тези фактори се смесят в една "перфектна буря", идва момент, в който усещаме, че дните ни се изплъзват. Започваме пасивно да ги следваме, без да можем да се намесим адекватно.
За мен, голяма част от умората се натрупва от непредвидимостта на ежедневието и постоянното чувство, че "гася пожари", вместо да следвам план. Липсата на предварителна подготовка често води до стрес, и то в последния момент - търсене на чисти дрехи сутрин, забравени домашни, пропуснат подарък за празника, закъснения за училище или спорт.
Всичко това изчерпва енергията ми още в самото начало на деня - а знам, че предстоят още доста разнообразни часове до вечерта с всяко едно от трите ни деца.
Разбира се, да отида на масаж, да си легна по-рано, да си освободим уикенд само за нас двамата, да излезем с приятели, да почета книга вечер, да послушам любима музика или да отидем на кино също помагат.
Това, обаче, са краткотрайни решения. Те са много, много важни и приятни и не са за изпускане във всеки момент, когато има възможност за тях. Но те нямат за цел да структурират времето с децата и да опростят ежедневните задачи покрай родителството - основните ми източници на упорстващи стрес, тревога и умора.
Ежедневие без структура на пръв поглед изглежда привлекателно с гъвкавостта си, но всъщност води до най-сериозното изтощение. Решенията “в движение”, хилядното повтаряне къде стоят обувките и дали си си мил ръцете след прибиране от детската, постоянните импровизации за вечеря в последния момент - всички тези неща поддържат нивото на стрес доста високо.
За мен, организираността е ключова както за работата ми, така и за личното ми развитие. Управлението на две собствени компании, отглеждането на три деца, време за хоби, време със съпруга ми, време за мен самата, време за семейни пътешествия - нищо от това не би било възможно без план.
Нито ще имам време, нито енергия, нито желание, ако чакам дните да се подредят сами - и то по най-добрия начин за мен :)
Общуване
Ето няколко въпроса за дискусия с децата по темата за умората:
За 5-годишно дете:
- Как разбираш, че някой е уморен?
- Какво те кара да чувстваш умора?
- Какво правиш, когато си уморен/а?
- Как можеш да помогнеш на мама или татко, когато са уморени?
- Какво те кара да се чувстваш отпочинал/а и с много енергия?
За 10-годишно дете:
- Каква е разликата между физическа и емоционална умора?
- Как умората влияе на твоето настроение и поведение?
- Какви неща те изморяват най-много през деня?
- Какво означава за теб да си починеш добре?
- Как мислиш, че можем да направим нашите дни по-малко уморителни за всички в семейството?
За 15-годишно дете:
- Как се променя усещането за умора с възрастта, според теб? Дали моята и твоята умора се различават?
- Как разбираш дали някой е изморен, ядосан или тъжен?
- Какви начини използваш, за да се справиш с умората?
- Как социалните медии и технологиите влияят на твоето ниво на енергия? Мислиш ли, че скролването в социалките може да те измори?
- Как мислиш, че можем да си помагаме взаимно в семейството, за да сме по-малко уморени? Кои са основните неща, които най-много ни изморяват, според теб?
Практика
Ето две стратегии, които ми помагат от години да запазя енергията си през дните. Целта е да планираме предварително нещата, които знаем, че предстоят, за да намалим стреса от всичко забравено, непредвидено или пропуснато. Звучат семпло, но няма да повярвате каква разлика правят, когато се прилагат редовно и с постоянство - и когато ги правите заедно.
"План за утре"
Събираме се след вечеря и преглеждаме плана за следващия ден: училищни неща, работни задачи, извънкласни занимания, специални събития.
Подготвяме нещата за утре, които са важни: дрехи, раници, спортна екипировка, парите за балета и други абсолютни задължителни работи като “Minecraft фигурката, която обещах на Дани” и заради която гарантирано ще закъснеем утре сутрин, ако не сме приготвили отсега.
Така всичко, което можем да направим предварително за следващия ден, е готово. Припомняме си и задълженията за утре (за всеки случай) - утре ти си за куче, аз съм за котката и е ден за почистване с прахосмукачка.
"План за седмицата"
Отделяме време заедно всяка неделя, за да планираме предстоящата седмица - храна, дрехи, рождени дни и подаръци, зъболекар, гостита.
За нас, изключително важен аспект е храната. Децата ни обичат да готвят и валят всякакви идеи за приготвянето на по-специални неща. Но и спагетите болонезе стават много трудно, ако нямаме нито спагети, нито болонезе, нали :)
Използваме неделята, за да обсъдим и всякакви неща, които не са се получили през седмицата като организация. Обсъждаме какво не е сработило и как да го направим по-добре следващия път.
Което и да решите да пробвате, превърнете го в забавно семейно занимание – пуснете си малко музика, пригответе си някакви бисквитки за хапване, оставете настрани телефоните, загасете телевизора и действайте напред.
Целта тук не е перфекционизъм, а намаляване на стреса и умората от ежедневните рутинни задачи, които гълтат най-много енергия и изтощават батерията ни до край. Дори и малки промени в посока на по-добра организация могат да доведат до значително подобрение в качеството на живот на цялото семейство.
Изграждането на навик за предварителна подготовка е незаменим плюс както за родителите, така и за всяко дете. Като всеки навик, и този се постига бавно, но с практиката ще установите колко бързо малките научават да обмислят и планират нещата, които им предстоят. А докато се учат да планират, се учат и да организират по-добре дните си, и да приоритизират по-добре задачите, с които ежедневието ни затрупва.
Затова най-важното е да планирате дните и седмиците заедно с децата, а не вместо тях - защото иначе умората и стресът пак ще ви настигнат.
И още...
В търсенето на решения за справяне с родителската умора, японската концепция за "икигай" предлага интересна перспектива.
Икигай най-общо се превежда като "причина за съществуване" или "това, което прави живота да си заслужава да се живее". Тази философия се фокусира върху намирането на баланс между това, което обичаме, в което сме добри, от което светът има нужда и за което можем да бъдем възнаградени.
За родителите, прилагането на икигай може да означава намиране на дълбок смисъл и удовлетворение в ежедневните грижи за децата, като същевременно не се пренебрегват личните нужди и стремежи. Ключът тук е в осъзнаването, че за да постигнем истинско удовлетворение и усещане за личен успех, трябва да си осигурим време и пространство за това.
Хаотичните, непланирани дни рядко водят до усещане за изпълнение на нашия икигай. Когато сме постоянно в режим на реакция, справяйки се с непредвидени ситуации, нямаме възможност да се фокусираме върху дейностите, които ни носят истинско удовлетворение - било то качествено време с децата, развиване на лично хоби или работа по важен за нас проект.
Нека не подценяваме и ролята на личния пример - намирането на време за личностно развитие и преследване на собствените ни интереси не само ни прави по-щастливи, но и дава добър пример на децата ни за балансиран и пълноценен живот, какъвто се надяваме и те да имат един ден.
Надявам се, че този бюлетин ви е бил полезен. Очаквам с нетърпение да чуя вашите истории и преживявания.
До следващата събота!
