Родителството не е индивидуален спорт. Най-успешните деца имат цял отбор смелчаци зад гърба си, които ги окуражават и постоянно разпалват огъня в очите им.
Знание
"Каквото сабя покаже" или "Нужно е цяло село, за да се отгледа дете"?
"Каквото можем - правим. А по-нататък - каквото сабя покаже".
Това чувам все по-често от родители, когато стане въпрос за училището, за спорта или за приятелските компании на децата им. Разбирам защо се случва - родителството е меко казано предизвикателно начинание само по себе си. Какво остава да се занимаваш с още куп познати и непознати хора в живота на децата си?
Но има нещо нелогично в този подход, не мислите ли? След като сме дали всичко от себе си като родители, изведнъж, в най-критичните години, оставяме останалото на късмета.
Моят личен и поучителен опит показа, че години наред ежедневни родителски усилия да подкрепяш и развиваш интересите и хобитата на децата си, могат да бъдат заличени за по-малко от един срок, когато детето ти попадне в компания и учебна среда, която (да го наречем така) не споделя същите ценности.
Там, където талантите на децата ни са квалифицирани като “тъпи” или “зубърски”, те в един много скорошен момент ще спрат по естествен начин. Там, където индивидуалните таланти и способности на децата се считат за уникални и супер интересни, ще е мястото, където децата ни ще процъфтяват.
Принципът "каквото сабя покаже" работи срещу всичко, което градим у дома като родители. За мен една друга, много по-стара африканска поговорка, е по-актуална: "Нужно е цяло село, за да се отгледа дете". И колкото и клиширано да звучи, тази простичка мъдрост ни напомня нещо изключително важно - че най-добрите резултати идват, когато всички около детето работят в една посока.
Африканската поговорка за селото не е просто красива метафора - тя отразява дълбока мъдрост за това как децата израстват най-добре. В традиционните общества възпитанието никога не е било само отговорност на родителите - цялата общност е участвала в израстването на децата.
Концентричните кръгове в отношенията на децата
Разглеждам развитието на детето като концентрични кръгове, които започват от дома и се разширяват навън към света. Всеки нов кръг добавя важен елемент към израстването и има своята незаменима роля.
Първи кръг ◉ Домът
Всичко започва с основата - семейството. Тук децата ни получават първите си и най-важни уроци за света, изграждат своето доверие и научават ключовите според родителите им ценности.
В този първи кръг, най-критичният аспект е да има синхрон - между двамата родители, между по-големите братя и сестри и между всички членове на това семейство.
Когато родителите споделяме общи ценности и подход към възпитанието, децата ни получават ясни и последователни послания. Това им дава сигурност и увереност да изследват света. Когато има разминаване във възпитателните подходи, децата растат тревожни и несигурни, и бързо се научават да манипулират ситуациите в тяхна полза.
Втори кръг ◉ Разширеното семейство
Следващият кръг включва бабите и дядовците, лелите и чичовците - хората, които често прекарват значително време с децата ни и им предават различен житейски опит и гледна точка. През техните истории малките научават за миналото, за традициите, за това как светът се е променил.
В зависимост от възрастта на лелите и чичовците, имаш шанс да общуват с по-младо поколение от това на родителите си, което им е по-близко като идеи, по-скоро е преминало през техните “несгоди”, но е по-зряло и осъзнато като поведение.
Тук е важно да има баланс между уважението към по-възрастните и техния опит от една страна, и нашите по-съвременни родителски разбирания за отглеждането на децата, от друга. Същото важи и за баланса между родителите и по-младите и динамични лели и чичовци, които обаче може и да са далеч от идеите за възпитание на деца.
Именно търсенето на този баланс води до чести поводи за напрежение между различните подходи - и затова точно тук е мястото да покажем на децата как се води конструктивен диалог между поколенията.
Трети кръг ◉ Образователната среда
За мен, учителите са едни от най-влиятелните и критично важни фигури в живота на децата ни. Те не само предават знания, но и формират отношението към ученето, към света, към другите, към себе си.
Вярвам, че мисията на добрия учител е да пали и поддържа искрата на любознателността, да развива талантите, да насърчава интересите и да помага на децата ни да установят характера си, да преодоляват трудностите и да постигат целите си.
В този смисъл, изборът на училище и учители е една от най-важните инвестиции, които правим за децата си. Тук търсим не просто академични постижения, а среда, която:
- уважава индивидуалността на всяко дете;
- насърчава както интелектуалното, така и емоционалното им развитие;
- създава условия за изграждане на характера и ценностите на децата;
- поддържа открит диалог с нас, родителите;
- вижда образованието като път към цялостното личностно развитие на децата ни.
Четвърти кръг ◉ Приятелите и социалната среда
С порастването си, децата ни все повече се влияят от връстниците си. Точно годините в училище са тези, през които социалната среда изплува като основна за децата. Приятелствата им оформят техните вкусове, интереси, поведение.
Затова, както съм споделяла и преди, ключово е да насочваме децата към среда, която:
- споделя позитивните ценности, които имаме и у дома;
- насърчава развитието на талантите и интересите на нашите деца;
- създава здравословни социални връзки между тях
- подкрепя позитивното поведение, толерантността, уважението;
- не приема под никаква форма агресията, унижението и изолацията.
Пети кръг ◉ Ментори и треньори
Извънкласните дейности не са просто запълване на времето - те са възможност децата да срещнат вдъхновяващи възрастни извън семейството и училището.
Добрият треньор или учител по изкуства на децата ни може да:
- развие фундаментални умения като дисциплина, постоянство и отговорност;
- покаже на практика ползите от работата в екип и да помогне на децата ни да я развият;
- изгради увереност в способностите си чрез постижения, нива, състезания, турнета, изложения;
- покаже различна перспектива към света;
- вдъхнови децата ни да бъдат като него/нея.
Позитивните и реални ролеви модели са най-силните мотиватори за децата ни в тази възраст.
Истинските приоритети и как ги координираме
Виждме, че “селото” на децата ни е доста голямо и всеки ден към него се добавят нови хора и среди на влияние.
Предизвикателството пред нас като родители е да координираме всички тези влияния така, че да работят в синхрон за благото на детето. Не да контролираме, което е невъзможно, а да координираме - значително по-трудно е, но е единственото, което дава резултат и в краткосрочен, и в дългосрочен план.
За мен координацията означава тези 4 неща:
- Да поддържаме открита комуникация с всички, които участват във възпитанието - уверени баби, весели чичовци, строгата учителка, точният треньор по карате, егоцентричната най-добра приятелка.
- Да избираме внимателно средата, в която децата прекарват времето си.
- Да насърчаваме активно връзките, които подкрепят развитието на децата ни.
- Да адресираме навреме всяко влияние, което не е в синхрон с нашите ценности.
Най-вероятно, когато сме решили да имаме деца, сме си представяли други неща като родителски отговорности, които драстично се различават с вселената от родителски задачи, пред която сега сме изправени.
Ако си припомним продължителните ни среднощни и често напрегнати дискусии за най-подходящото шише за вода, най-добрите ортопедични обувки за прохождане на пазара, перфектната детска количка и кога точно да махнем биберона, на фона на днешните ни проблеми, те сигурно вече ни се струват малко... така… по-лесни за решаване :)
Днес, в свят на постоянно нарастваща сложност и предизвикателства, децата ни се нуждаят от много повече позитивни влияния и модели за подражание.
Изследванията показват, че децата, които имат повече подкрепящи възрастни в живота си се развиват по-добре, притежават по-силна увереност, имат по-ясна представа за бъдещето си и се справят по-добре със социалните предизвикателства.
Затова е толкова важно да избираме внимателно средата, в която растат децата ни - от детската градина до училището, от спортния клуб до музикалната школа. Всяко от тези места трябва да бъде не просто институция, а общност от хора, които споделят нашите ценности и визия за развитието им.ата.
Общуване
Ето няколко въпроса за дискусия с децата по темата за най-различните хора, които имат влияние в живота им:
За 5-годишно дете:
- Кой ти помага да научаваш нови неща?
- Какво най-много харесваш да правиш с баба и дядо?
- Кой е най-добрият ти приятел и защо?
- Какво обичаш най-много в твоята учителка?
- С кого обичаш да играеш най-много?
За 10-годишно дете:
- От кого научаваш най-интересни неща?
- Какво научаваш от различните хора около теб?
- Кой те вдъхновява да станеш по-добър/а?
- Как различните учители ти помагат по свой собствен начин?
- Какво научаваш от приятелите си, което не можеш да научиш от възрастните?
За 15-годишно дете:
- Кои са най-важните хора в живота ти извън семейството?
- Как различните хора около теб влияят на решенията ти?
- Кой ти помага да откриваш силните си страни?
- Какво научаваш от връстниците си?
- Кой е най-вдъхновяващият възрастен в живота ти и защо?
Практика
Карта "Моят свят”
За тази седмица ви предлагам едно визуално упражнение, с което да помогнем на децата си да осъзнаят кой и как влияе на живота им.
Целта е да направим карта на всички тези кръгове на влияние. Тя е особено полезна, защото чрез нея децата ще видят богатството на хора и подкрепа в живота си и ще разберат различните им роли.
1. Както винаги, за начало ви трябват голям лист хартия, тъмни цветни моливи и маркери.
2. В центъра на листа нарисувайте кръг и в него поставете детето с име и “автопортрет”, нарисуван от самото дете.
3. Около този централен кръг начертайте пет големи концентрични кръга, като наименувате всеки един от тях:
- Първи кръг: семейството (родители, братя и сестри)
- Втори кръг: роднини (най-близките - баба, дядо, леля, чичо)
- Трети кръг: учители в училище / детската (най-близките за детето)
- Четвърти кръг: приятели (3-4 най-добри)
- Пети кръг: треньори, ментори, други важни възрастни (не повече от 3-4 възрастни)
4. За всеки човек в картата, нека детето нарисува "портрет", напише какво научава от този човек и добави нещо специално, което харесва в него/нея
5. Погледнете заедно картата и помислете как влиея всеки човек на детето. После използвайте различни цветове за различните видове влияния. Целта е детето да разбере с какво всеки един човек е специален в живота му. Например:
- Зелено за "учи ме на нови неща"
- Жълто за "прави ме щастлив/а"
- Синьо за "помага ми да стана по-добър/а"
- Червено за "подкрепя ме, когато ми е трудно"
6. Окачете картата на видимо място и я оставете там за по-дълго време. Така всеки път, когато детето я погледне, ще вижда какво е значението на всеки човек в неговото / нейното развитие.
И още...
Като родители, най-голямата ни сила не е в това колко перфектно възпитание можем да дадем у дома. Тя е в способността ни да създадем и координираме цяла екосистема от позитивни влияния около детето си.
Защото истинският ни принос към бъдещето на децата не е само в уроците, които им даваме, а в хората, към които ги насочваме; не е само в границите, които поставяме, а в хоризонтите, които разкриваме пред тях.
Родителството не спира на входната врата на дома ни. То продължава във внимателния избор на всеки учител, който ще вдъхновява детето ни; във всяка среда, която ще развива талантите му; във всяко приятелство, което ще обогатява светогледа му. Защото утре нашите деца няма да си спомнят само какво сме им казали - те ще са сбор от влиянието на всеки човек, който сме поканили да участва в техния свят.
И точно това е магията на "цялото село".
Докато пиша този бюлетин, не мога да не се сетя и за нашата учебна програма "Дизайн шампиони". Виждам как учителите ни ежедневно създават точно такава среда за децата - където всяко дете е част от общност, която споделя едни и същи ценности, има ясна посока и работи в синхрон с родителите.
***
Това е всичко от мен за тази седмица.
До следващата!