Любовта и уважението у дома не са въпрос на бърза “сделка”, а се изграждат постепенно и дългосрочно.

Знание

Има една често срещана тема в родителството. Аз я наричам за “мотивиращите сделки”. Разбира се, можем да използваме и истинското ѝ име - за подкупите :)

Тези “сделки” имат обща формула - сега и на момента да има мир. Да си оправи стаята, да тръгне бързо за детската, да си напише домашното, да си изяде обеда (със зеленчуците), да си измие зъбите без драми.

И тогава се появява онова магическо изречение: „Ако го направиш, ще ти дам…“ – малко повече джобни, близалка, още 10 минути на таблета. Звучи невинно, но не след дълго се озоваваме в непрекъснат и порочен цикъл на договорки и пазарлъци с малките ни преговарящи, практически за всяко тяхно задължение, което трябва да се случи, а не им е от най-приятните.

Тези мотивиращи сделки, обаче, не работят. Изглежда като да сме се разбрали по темата, но това не е така. Привидно имаме мир, но неприятните последици вече се виждат на хоризонта.

Какво имам предвид? Краткосрочно, мотивиращите сделки са напълно стандартна манипулация - “Ти правиш това, което ти казвам, аз ти давам това, което искаш.” Но децата са изключително интелигентни същества и учат бързо - и доброто, и лошото.

Скоро очакванията към офертата се качват и двата сладоледа вече не стигат. Паралелно с това започват да се появяват и контраоферти към нас, което показва, че лошият модел, който сме показали и приложили, вече е добре усвоен - “Ще завърша с отличие, но искам нов телефон!”. Отношенията вкъщи постепенно се превръщат в рутинна банкова транзакция.

Оттам започват по-дълбоките средносрочни последици, които започват да разрушават взаимоотношенията у дома. Детето ни започва да очаква „награда“ за всяка обичайна задача – от слагането на чинията в мивката, през ученето, до такива принципни неща, като казването на „моля“. Вместо да разбере, че помага, защото е част от семейството, където правилата и ценностите ни са такива, то започва да гледа на всичко като на сделка. И оттук нататък всяко наше „не“ и “трябва” се посреща със съпротива и разочарование.

Това сигнализира за дългосрочните ефекти, които подкупите ще постигнат. Въпрос за време е да изчезне нещо ключово за децата ни - вътрешната им мотивация, любопитството и естественото желание да допринасят, които са основата за всички техни трудни постижения, дългосрочни цели и реализирани мечти в живота.

Детето стига дотам, че не прави нещо, защото е правилно, а защото получава нещо друго в замяна. Така вместо да изграждаме отговорни, съпричастни и самостоятелни деца, което е предпоставката за успеха им, ние неусетно създаваме малки и по-големи „преговарящи“, които чакат стимул, за да направят дори най-основните неща.

Тогава защо го правим? Защо подкупваме децата? Отговорът е един-единствен - защото работи в момента. Родителството е уморително, времето никога не стига, понякога просто искаме нещото да стане и да е тихо.

И, уви, ако трябва да сме напълно честни, алтернативите на подкупите не работят така светкавично. Изграждането на уважение към семейството, спазването на ценностите и правилата у дома е бавен процес, съпроводен с воля и постоянство от наша страна и несъгласие (нерядко шумно) от страна на детето.

Мили родители, никой не е казал, че родителството е лесна работа. Може би в началото не сме си представяли колко точно не-лесно е то, но сега вярвам, че сме по-големи реалисти. Наясно сме, че сме се записали за маратон, а не за бърз спринт. Когато възпитаме децата си, трябва да сме с тази нагласа, че не “гасим пожари”, а изграждаме личности - отговорни, грижовни и вътрешно мотивирани да се развиват.

Сигурна съм, че си представяме деца, чиито вътрешен компас се води не от това какво ще получат в замяна, а от желанието им да израстват и да допринасят към света наоколо. Деца, които са щастливи да ни видят, не защото очакват подарък, а защото ни обичат искрено такива, каквито сме - малко по-настоятелни за правилата у дома :)

Общуване

Ето няколко въпроса за дискусия с децата по темата за мотивацията и наградите:

За 5-годишно дете:

• Защо е важно да помагаме с прибирането на играчките?
• Как се чувстваш, когато успееш да се облечеш сам/а?
• Какво е най-хубавото нещо в това да ходиш на детска градина?
• Защо е хубаво да споделяме играчки с приятелите си?
• Как се чувстваш, когато помагаш на някого?

За 10-годишно дете:

• Кога се чувстваш най-горд/а от себе си?
• Какво те кара да искаш да опиташ нещо ново или трудно?
• Как мислиш, защо някои деца учат само за оценки?
• Ако не получаваш нищо в замяна, би ли помагал/а вкъщи? Защо?
• Представи си, че си направил/а нещо много хубаво, но никой не те е видял. Как се чувстваш?

За 15-годишно дете:

• Какво те мотивира да постигаш целите си?
• Как разбираш разликата между външна и вътрешна мотивация?
• Има ли нещо, което правиш само защото го обичаш, без да очакваш награда?
• Как се променя отношението ти към нещо, което правиш, ако започнеш да получаваш награди за него?
• Как мислиш, че наградите и наказанията влияят на отношенията между родители и деца

Практика

Подход "Семеен екип"

Ако мотивиращите сделки имаха лесна и бърза алтернатива, нямаше да са такъв голям проблем в родителството.

Но все пак има ефективни начини да преминем към по-добър модел на взаимоотношения с децата. Иска търпение, воля и постоянство (както всяко важно и ценно нещо в родителството), но съвсем скоро ще забележите промяна в поведението на децата към по-добро.

Подходът "Семеен екип" помага да преминем от индивидуални награди към култура на взаимопомощ и общо благо. Вместо да създаваме система, в която всеки действа само за лична изгода, "Семейният екип" възпитава разбирането, че имаме обща семейна култура, която налага специфични ценности и правила на поведение.

Децата се учат да виждат себе си като ценни членове на семейната общност, чиито действия имат реално въздействие върху другите. Това изгражда не само отговорност, но и дълбоко усещане за принадлежност и значимост.

Този подход стъпва на принципа: “В нашето семейство правим / не правим така”. Разбира се, той работи още по-добре, ако е обвързан със семейните ви правила, ценности, план за седмицата с отговорностите на всички и като цяло визуален материал, който подкрепя думите ви. Тоест не трябва да е новина за детето, че във вашето семейство така се прави :)


Ето как работи:

Стъпка 1: Анализирайте настоящата ситуация
Вземете бял лист и го разделете на две колони: "Кога използваме награди" и "Какво можем да направим вместо това". В първата колона запишете всички ситуации, в които обичайно обещавате награди на децата (например за добри оценки, за прибиране на стаята, за държане на масата и т.н.).

Стъпка 2: Преформулирайте подхода
За всяка ситуация в първата колона, помислете и запишете във втората какво можете да направите и кажете, вместо да предлагате награда.

Примери:

Вместо: "Ако си подредиш играчките, ще ти прочета още една приказка."
Можете да кажете: "В нашето семейство всички подреждаме нещата си, за да имаме чист и приятен дом, в който можем да се забавляваме заедно."

Вместо: "Ако си тих, докато говоря по телефона, ще те заведа в парка."
Кажете: "В семейството ни се грижим един за друг. Когато си тих, докато мама или татко говорят по телефона, ти наистина помагаш."

Вместо: "Ако си изядеш всичко, ще получиш десерт."
Кажете: "В нашето семейство се храним здравословно, за да растем силни и да имаме енергия да правим забавни неща заедно."

Вместо: "Ако не се караш с брат си, ще ти дам награда."
Кажете: "В нашето семейство не си крещим и не се удряме, а си говорим с думи и тих глас. Обясни на брат си спокойно какво стана и как се почувства."

Вместо: "Ако си напишеш домашните без да се оплакваш, ще ти дам повече време за игри."
Кажете: "Всеки в семейството има свои отговорности и се старае да ги прави добре. Ученето е твоята отговорност, а работата - моята!"

Вместо: "Ако изведеш кучето, ще получиш допълнителни джобни пари."
Кажете: "В нашето семейство имаме план на общите задължения и всеки го спазва, за да се случват нещата добре. Днес ти си на ред да изведеш кучето, а утре съм аз."

Вместо: "Ако се прибереш навреме през уикенда, ще ти дам пари за концерта."
Кажете: "Когато се обаждаш и спазваш уговорения час за прибиране, аз съм спокойна и да ти имам доверие. Така изграждаме взаимно уважение между нас."

Този метод развива съпричастност вместо индивидуални интереси. С времето децата започват да разбират, че принадлежността към семейството носи както права, така и отговорности. Те се учат да мислят за последствията от действията си върху другите и да изпитват удовлетворение от приноса си към общото благо.

И още...

Между подкуп и награда за усилията има съществена разлика. Изключително важно е да си даваме сметка кога е едното и кога е другото.

Разликата между двете е в мотивацията и в момента, в който се дава стимулът. Подкупът е обещание за нещо (обикновено материално), което се дава преди детето да изпълни задача, като начин да се „купи“ неговото съгласие. Това го учи, че всяко действие трябва да носи външна полза.

Наградата, от друга страна, идва след положено усилие и има за цел да признае труд, постоянство или отговорност, а не просто да „купи“ изпълнението на задача. Наградите не трябва да бъдат единствената причина за усилия, а просто допълнителен жест на признание.

Още една съществена разлика е в същността на стимула - подкупът е най-често нещо материално, докато наградата най-често не е.

Ето примери за разликата между двете:

Подкуп: „Ако оправиш леглото си, ще ти дам два бонбона.“
Награда: „Виждам, че вече цяла седмица сам си оправяш леглото. Браво! Уикенда може да отидем до скейт парка, който всеки път гледаме по път към баба ти и дядо ти.“

Подкуп: „Ако ми помогнеш с чистенето, ще ти дам още 15 минути на таблета.“
Награда: „Днес ми помогна много с чистенето! Благодарение на теб приключихме по-бързо, така че можем да отидем на разходка заедно.“

Подкуп: „Ако изкараш шестица, ще ти купя нов телефон.“
Награда: „Забелязах, че учиш усърдно този срок и усилията ти вече дават резултат. Мисля, че заслужаваш да обсъдим възможността за нов телефон.“

Подкуп: „Ако ми помогнеш с чантите, ще ти дам повече джобни.“
Награда: „Благодаря ти, че ми помогна с чантите. Хайде да излезем заедно на кино този уикенд!“

Подкуп: „Ако си оправиш стаята, ще можеш да излезеш с приятели.“
Награда: „Стаята ти изглежда страхотно и се справи супер бързо – сега имаш допълнително време и за приятелите си, нали?“

Разбира се, ние, родителите, сме нормални хора. Понякога сме изтощени, претоварени и просто искаме мир вкъщи. И, да, случва се да използваме подкуп, защото работи тук и сега. Но това не означава, че сме лоши родители – просто сме хора, които правят най-доброто, на което са способни в момента. Важното е да осъзнаваме кога влизаме в този лош модел и да се опитваме, стъпка по стъпка, да го променяме.

Всеки малък опит да заменим подкупа е крачка напред – не само за децата ни, но и за нас самите. В крайна сметка, семейството не е пазар, където се договаряме за любов и уважение. Вместо това го изграждаме и заздравяваме с всеки момент заедно!