Силата на родителството се крие в невидимото възпитание. Защото това, което правим, е неизмеримо по-важно от това, което казваме на децата си.

Знание 

Стартирането на онлайн магазина на двете ни по-големи деца ме накара да преосмисля какво всъщност е най-важно във възпитанието.

В моменти на гордост и вълнение от първите им продажби и успешни маркетинг постове, виждах как лицата им помръкват от получени неприятни съобщения или въобще неполучени (но очаквани) такива от близки приятели и роднини. Вместо подкрепа, окуражаване и радост, те срещнаха неприятни коментари или безразличие.

Тези моменти ме върнаха към една простичка истина - не оценките, не университетът, не доходите или колата определят щастието ни, а способността ни да градим и поддържаме истински и смислени връзки с другите.

Като родители, често се фокусираме върху изграждането на практически умения у децата - да бъдат организирани, самостоятелни, да се справят с предизвикателствата, да развиват таланти. Разбираемо е - тези умения са някак по-видими и по-измерими, много по-лесно можем да ги насърчаваме.

Но истинската сила на всяко дете (и всеки човек) идва отвътре - от ценностите, които изграждаме у тях.

Ценностите са като кристалчета в пясъка - проблясват само при определени условия. Те се разкриват в малките, често подценени моменти от забързаните ни дни - когато се зарадваш искрено на успеха на друг, когато признаеш усилията на някого, когато подадеш ръка без да очакваш нищо в замяна.

“Неудобното” при ценностите е, че те не могат да бъдат "преподавани" като урок. За мен те се предават най-силно и бързо чрез личния пример. Аз го наричам "невидимото възпитание" - в което, както и името подсказва, действията говорят много по-силно от думите.

Когато детето види как помагаме на възрастна съседка с пазаруването, така учим за състраданието. Когато признаваме грешките си и се извиняваме, показваме честност и смирение. Когато проявяваме търпение в трудни моменти, демонстрираме самоконтрол. Когато се радваме на успехите на другите (дори тайно да ни е мъъъничко криво), възпитаваме уважение и съпричастност.

А най-важните уроци идват именно от тези малки, ежедневни моменти - когато признаваме, че не знаем нещо, когато спазваме обещание въпреки трудностите, когато изслушваме без да съдим, когато правим добро без да очакваме признание. Защото характерът се проявява най-силно тогава, когато никой не гледа.

Имам чувството, че напоследък ценностите не са много на мода - думата не се използва, не се говори за тях по събития, придава се религиозен или дори архаичен контекст. Децата днес видимо нямат навика да говорят за ценностите си и трудно влизат в този разговор.

Това е сериозен пропуск. Ценностите имат силата да отиват отвъд уменията, когато говорим за успех, увереност и устойчивост на децата. Уменията се учат, отучват, после пак научават - същите или други. Ценностите, обаче, са с нас за цял живот.

По неравния път на живота, характерът на децата ни ще е този, който ги води напред и ще определя посоката, която решат да поемат.

Общуване 

Ето няколко въпроса за дискусия с децата, които могат да им помогнат да разберат (а и да развият) по-добре ценностите:

За 5-годишно дете:

• Какво те прави щастлив/а, когато помагаш на някого?
• Как се чувстваш, когато някой е мил с теб?
• Защо е важно да казваме истината?
• Кой е най-добрият начин да покажем на някого, че го обичаме?
• Какво правиш, когато виждаш, че приятел е тъжен?

За 10-годишно дете:

• Какво означава според теб да си добър човек?
• Кога е най-трудно да кажеш истината?
• Как се чувстваш, когато някой е различен от теб?
• Какво правиш, когато нещо ти се струва несправедливо?
• Как разбираш дали нещо е правилно или грешно?

За 15-годишно дете:

• Кои са най-важните качества, които търсиш в приятелите си?
• Как решаваш какво е правилно, когато имаш труден избор?
• Какви ценности смяташ, че са най-важни в днешния свят?
• Как се справяш, когато твоите ценности се различават от тези на приятелите ти?
• Какви ценности би искал/а да предадеш на своите деца един ден?

Практика

“Ценната карта”

Този инструмент ни помага да видим как ценностите се проявяват в най-обикновените моменти от деня ни, като проследяваме своето "пътуване през ценностите" в рамките на един ден.

За мен той е особено полезен за децата, защото прави ценностите видими в ежедневието и им помага да осъзнаят кога и защо не се получава. Отделно, особено с по-големите деца, ни създава и възможности за честен разговор за трудностите и дилемите.

Ето как работи:

Пригответе си един бял лист и три флумастера - син, зелен и червен. След това разделете листа на колони по основните части на деня (сутрин, обяд, следобед, вечер).

Във всяка колона запишете типичните ситуации от деня:

- Ставане и подготовка за училище
- Пътуване до училище/работа
- Училище/работа
- Извънкласни дейности
- Домашни
- Семейна вечеря
- Подготовка за лягане

За всяка ситуация отбелязвате:
→ Каква ценност е трябвало да проявим
→ Дали сме успели (зелена точка) или не (червена точка)

Например:

Сутрин
7:00 - Будене за училище
Ценност: решителност
Резултат: 🔴 Скарахме се, че ми трябва още време в леглото
 
7:30 - Закуска заедно
Ценност: благодарност
Резултат: 🟢 Говорихме за хубавите неща, които ни предстоят
  
8:00 - Забравени домашни на входа на класната стая
Ценност: спокойствие
Резултат: 🟢 Намерих решение без паника

Обед
13:00 - Конфликт с приятел в училище
Ценност: емпатия, прошка
Резултат: 🔴 Отказах да изслушам другата гледна точка

Следобед
15:00 - Среща с новия съученик
Ценност: приемане, любезност
Резултат: 🟢 Поканих го да играем заедно на двора

Съветвам преди да правите картата с детето, първо да я попълните насаме за себе си като родител - това ще ви помогне да осъзнаете колко често се налага да проявяваме различни ценности в деня и как често не ни се получава :)

После направете опростена версия с децата.

• С по-малките (5-7 г.) се фокусирайте само върху 5-6 основни момента от деня
• С по-големите (8-12 г.) може да ги оставите сами да изберат ситуациите, които искат да проследят
• С тийнейджърите включете и по-сложни социални ситуации

Не забравяйте, че едни деца може да проявяват естествена склонност към определени ценности, докато други може да се нуждаят от повече насърчаване и подкрепа. Това е нормално и е част от уникалността на всяко дете.

И още...

Ценностите са дълга и абстрактна тема не само за децата ни.

Аз лично бих заложила на следните ценности, за които да се уверя, че с децата сме на едно мнение - какво точно означават, как “изглеждат” в различните хора и ситуации и как познаваме, че ги проявяваме (ние и другите).

Емпатия и състрадание
Способност да разбират чувствата на другите
Желание да помагат и подкрепят
Грижа към по-слабите и нуждаещите се

Честност и почтеност
Казване на истината, дори когато е трудно
Спазване на обещания
Поемане на отговорност за действията си

Уважение и толерантност
Приемане на различията
Зачитане на чуждото мнение
Учтивост в общуването

Устойчивост и издръжливост
Справяне с трудности
Учене от грешките
Постоянство при предизвикателства

Любознателност и откритост
Желание за учене и развитие
Интерес към света и хората
Готовност за нови преживявания

Благодарност и удовлетвореност
Оценяване на това, което имат
Забелязване на малките радости
Способност да живеят в настоящето

Изграждането на ценности е дълъг процес, който изисква постоянство и търпение. Понякога може да ни се струва, че усилията ни не дават резултат, но важното е да продължаваме да показваме правилния път чрез собствения си пример.

Ако ние го можем, и те ще го могат.  

***

Това е всичко от мен за тази седмица.

До следващата!