Времето с децата, което им отделяме сега, е единственият ни подарък, който ще остане с тях завинаги.
Здравейте! Аз съм Цвети Камова и всяка събота в "Успешното родителство" ще разглеждам в дълбочина важна родителска тема:
- описвам защо е важна и какво означава за родителите и децата;
- давам идеи за въпроси и разговори, с които да я обсъдите заедно;
- предлагам техники и инструменти, за да я приложите на практика още сега;
- споделям допълнителни материали за четене и разглеждане.
Да започваме!
Знание
"Мамо/тате, ела да ти покажа нещо!"
"Може ли да поиграем малко?"
"Искаш ли да ти разкажа какво стана днес?"
"Гледай сега какво мога да правя!"
Тези фрази са много добре познати за всеки родител. Но те не са обикновени думички, а са ключови покани за внимание и за изграждане на доверие. И нямат заместител - нито в речника на децата, нито в процеса им на развитие.
Замисляме ли се колко често отговорите ни са:
"След малко."
"Сега съм зает/а!"
“Много ли е спешно?”
"По-късно ще поговорим."
"Добре, разкажи ми, докато правя вечерята."
Времето е особено нещо - никога не ни стига, вечно бързаме за някъде, имаме твърде много ангажименти и непрекъснато жонглираме между работа, домакинство и грижа за децата.
Но аз вярвам, че всеки родител познава онова чувство на вина, което идва по-късно вечер - когато си дадем сметка, че децата са в леглата и някак си пак не сме успели да им отделим истинско внимание.
Аз го наричам качествено време заедно и то има два задължителни аспекта, които са очевидни, но, естествено, трудни.
- "Качествено" - не става въпрос непременно за дълги часове заедно. По-важно е времето да е фокусирано изцяло върху детето - без телефони, лаптопи и други разсейващи фактори. Десет минути пълно внимание са по-ценни от един час, в който постоянно поглеждаме екрана или вършим други неща.
- "Заедно" - тук става въпрос за естеството на взаимодействието ни. Това, че физически сме задно на едно място (в хола, в музея, на кино, на детската площадка, над пъзел или строим влакче), не означава че ментално сме заедно. Взаимодействие означава двустранна комуникация, обмяна на идеи, изразяване на емоционални състояния и споделяне на мисли.
Докато децата ни са малки, това качествено време заедно идва по-естествено - те търсят нашето внимание и като цяло имат нужда от нас за голяма част от нещата, които вършат. Но с годините това се променя - децата стават все по-самостоятелни, имат свои интереси, приятели и занимания. Започваме да си мислим, че вече нямат нужда от толкова време с нас.
И тук правим една от най-големите грешки в родителството.
Истината е, че децата имат нужда от нашето време и внимание във всяка възраст - просто по различен начин. За всяко дете на всяка възраст е важно да знае, че с нас може да играе с конструктора, да излезе на разходка и събира кестени, да сподели с нас своите съмнения, страхове и мечти - и каквото и да е се случва в момента, то ще получи пълното ни внимание. Просто по-големите не го казват толкова директно :)
Аз мисля, че радостта и удивлението от миговете заедно не е типична само за най-малките ни сладури, когато неправилно произнесените думи и протегнатите ръце към нас ни разтопяват. Чарът на времето с децата ни не избледнява с възрастта им (и нашата), а се променя - темите стават по-задълбочени, заниманията се разнообразяват, гледните точки стават по-изненадващи, мненията са все по-интересни.
От нас зависи да (пре)открием магията на времето заедно с по-големите и всеки ден задължително да намираме време за нея. Така изграждаме доверие и децата ни знаят, че могат да разчитат на нас. Домът ни става безопасно пространство за споделяне, в което им показваме, че те са важни за нас и тук са ценени и чути.
Това е и най-сигурният (единственият, всъщност) начин да укрепим връзката помежду си, да се опознаем още по-добре и да си направим общи мили спомени от миговете заедно. И, не на последно място, да сме добър модел за подражание.
Времето, което отделяме за децата си днес, е инвестиция в тяхното щастливо утре и нашата силна връзка с тях завинаги. В колкото и бърз, объркан и зает свят да живеем, тази “задача” трябва да е част от задълженията ни всеки ден.
Общуване
Ето няколко въпроса за дискусия с децата по темата за времето заедно:
За 5-годишно дете:
- Кое е любимото ти нещо, което правим заедно?
- Какво ново искаш да опитаме да правим двамата?
- Как се чувстваш, когато играем заедно?
- Кога се забавляваш най-много с мен?
- Какво искаш да направим заедно този уикенд?
За 10-годишно дете:
- Какви моменти заедно ти липсват от времето, когато беше по-малък/а?
- Кое те кара да се чувстваш специален/на, когато сме заедно?
- Какво ново би искал/а да научиш от мен?
- Кое е нещото, което правим заедно и те кара да се усмихваш?
- Как можем да направим времето ни заедно по-забавно?
За 15-годишно дете:
- Какво означава за теб "качествено време заедно"?
- Кои теми според теб са табу между родители и деца и трябва ли да е така?
- Какво мислиш, че родителите никога няма да разберат за твоето поколение и защо?
- Кои моменти заедно помниш най-силно от детството си?
- Ако можеше да размениш ролите с мен за един ден, какво би направил/а различно като родител?
Практика
Разбира се, отделянето на качествено време за детето (или индивидуално за всяко от децата, ако са повече) е невъзможна задача, ако не се превърне в ежедневна практика със специално заделен момент за нея. И няма да навреди, ако й добавим необходимите съставки за едно истински специално изживяване.
"Вълшебната кутия"
Целта е да си направите обстоен списък с любими за вас неща за правене заедно, като на случаен принцип избирате кои от тях ще се случат тази седмица и за кога ги планирате.
Стъпка 1
Събирате се заедно на масата и всеки получава бял лист с химикал/цветни флумастери. Най-малките сладури могат да рисуват картинка на това, което искат да правят. По-напредналите - картинка и текст :)
Имате 10 минути, за да направи всеки индивидуален списък на любими неща за правене (мислете го така, че после да нарежете идеите като билетчета). Опитайте да се фокусирате само върху занимания в дома - ще откриете много идеи, ако се разходите из стаите и прегледате наоколо. Нека децата не свързват вниманието ни с излизане навън и покупка на неща :) Бъдете изключително конкретни в идеите ("настолна игра" може да са поне 20 игри у вас) и избройте всичко, което обичате.
Например: музикална вечер с музиката на тате, настолна игра “Дженга”, палачинки със сладко, филмова вечер с избор на филми от Ани, четене на "Пипи Дългото чорапче", оцветяване на картинки, дълга разходка в квартала (със сладолед), разказване на истории по карти, дискотека с парти дрехи, преглед на снимките от този ден през годините, виртуално посещение на някой музей / град, строене с конструктор с избрана тема от Сони, игра с карти “Уно”, преглед на интериорните списания на мама, концерт с барабаните и дайрето, йога сесия с бавна музика, плетене, състезание с количките в коридора, време за прически, Марио Карт състезание на Нинтендото, кафе/шоколад с тортичка на терасата и т.н.
Стъпка 2
Сега предстои да обедините идеите в общ списък. Най-малкият човек започва да чете и всички зачертават нещата, които при тях се повтарят. Следва вторият с останалите при него нови неща и така до последния член на семейството. За финал трябва да имате наистина много идеи за супер неща, които можете да правите заедно.
Нарежете идеите на билетчета, сгънете ги като късметчета за баница и ги сложете в избрана от вас "вълшебна кутия".
Стъпка 3
Планирайте занимания за дните. Нека всеки изтегли по едно/две листчета (мислете го така, че да имате всеки ден по нещо) и планирайте заниманията за следващите дни, според семейната програма.
Запишете всичко в семейния календар, за да се вижда :) И смело напред!
След като изтеглите листче, после го връщате обратно в кутията. И винаги можете да допълвате заедно нови неща.
Важно: уточнете, че не връщате вече изтеглено листче, ако не се хареса, за да изтеглите ново. Ако е изтеглено, го правим - защото дори и веднъж да направите изключение, тази купа ще спре да работи по начина, по който е създадена - на принципа на изненадата.
***
Не забравяйте - времето заедно е време заедно. Без телефони, екрани и друга паралелна работа - изцяло сме на разположение един на друг. Затова е важно да спазваме уговорката за него - ако се налага отмяна, веднага определяме ново време.
И за да стане още по-приятно, винаги се стремим да създаваме хубава атмосфера - музика, бисквитки, усмивки.
Отнасяме се към тези моменти с децата като към важна и приоритетна среща. Защото то наистина е такова - среща, от която зависи щастливото ни бъдеще.
И още...
В семействата с две и повече деца, често изпадаме в капана да мислим, че "семейното време с всички заедно" е достатъчно - все пак сме заедно, нали? Децата играят помежду си, ние сме наблизо и надзираваме ситуацията, гасим пожарите и правим общи неща през уикенда.
Но истината е, че всяко дете има нужда от своето специално време насаме с родителя. Колкото и да обичат братята и сестрите си, колкото и да са близки помежду си, децата копнеят за моменти, в които имат цялото ни внимание само за себе си - както би било, ако е единствено дете.
Всяко от нашите деца има нужда от качествено време с нас, за да:
- почувства, че е специално и значимо - не просто част от "групата на децата";
- има възможност да сподели неща, които може би не иска да казва пред другите;
- получи пълното ни внимание, без да се конкурира за него;
- изгражда своя собствена, уникална връзка с нас;
- развива индивидуалността си, без да бъде сравнявано с братята и сестрите си.
В многодетните семейства трудно отделяме еднакво време за всички - понякога дори 10 минути индивидуално време изглеждат като лукс. Но тук най-важно е да помним, че не е нужно времето да е еднакво за всички - важно е да е регулярно и качествено. Можем да:
- създадем ротация - всяко дете има свой специален ден от седмицата;
- използваме по-умно рутинните моменти - докато големият е на тренировка, прекарайте време с по-малкия;
- правим обикновените неща по необикновен начин - дори пазаруването може да е специално време, ако е само с едно дете;
- създадем традиции - всяка първа събота от месеца е за разходка с голямата кака, а всяка втора - с малкия сладур.
Едно от най-хубавите неща на индивидуалното време е, че то позволява на всяко дете да бъде себе си, без да се съобразява с другите. По-тихото дете може да разцъфне в приказки, когато е само с нас. По-шумното може да покаже своята чувствителна страна. Тийнейджърът може да сподели притесненията си, без да се притеснява, че по-малките ще го чуят.
Най-важният извод е, че никога не е твърде рано или твърде късно да започнем да отделяме повече качествено време за децата си. Всеки момент, в който показваме на детето си, че то е важно за нас и заслужава пълното ни внимание, е инвестиция в неговото щастливо бъдеще.
Пишете ми, ако решите да въведете "Вълшебна кутия" с децата си, да споделите впечатления от въпросите за дискусия или да ми разкажете за ваше лично предизвикателство по темата. Можете директно да отговорите на този мейл.
Това е всичко от мен за тази седмица. До следващата събота!
Цвети Камова
